Читателски коментари (за „Тътени “ от Цончо Родев)

Според мен тази поредица е една от малкото, които са слаби на Цончо Родев. Опитал се е да бъде Талев — а не може. При това е изневерил на стила си.

На първо време не е ясно това художествен стил ли е или исторически. Ако е художествен са смущавщи историческите бележки по шестнадесет-седемнадесет реда. Ако е исторически — пълно е с неточности, тълкувания и пр. Авторът понякога отделя десет реда, за да обясни как е при Кандиларов (който е основният му източник) и посел изведнъж казва, че няма да го следва; въпреки че 99, 99 процента от времето го следва. Хем се претендира за автентичност на всяка втора страница, хем има обяснения че Хайдар ага управлявал само една година, но авторът напарвил сякаш всичките пет само той е управлявал. също така има абсолютно ненужни обяснения в бележките — че всички други краеведи грешат, само Родев е открил истината, но все пак ще пише това което другите преди него са писали?! Кому е нужно това?

Също така за разлика от „Светилникът“ и „Камбаните“ на Талев където националната борба е фон, а основната линия е живота на Султана и трудната любов на Ния и Лазар, то тук реало не е ясно за какво е разказът — за Бяно, за Силдаровския род или за Сливен. Появяват се куп вторични линии, а няма родословно дърво.

Трети проблем е, че националните герои са представени стерилни образи, а усещането се засилва колкото по-напред във времето отива Родев. Той толкова се е старал да напъха в устата на Левски разни кухи фрази като „Времето е в нас и ние сме във времето“, че става смешен. Съветвам всеки да изчете „Левски“ на Яна Язова там не гъмжи от исторически фрази, но е уловен духа на Левски. По-лошото е, че Левски е поставен в абсурдна ситуация — хем да ходи постоянно при своя ментор Бяно Абаджи, който да го погали по главичката и да го потупа по рамото, давайки му акъл как да работи, хем трябва да бъде някаква величава статуя спрямо останалите…Стерилността на революционерите лъха отвсякъде, но при Раковски нещата все пак са добре. При Левски и Иларион Драгостинов са трагично..

Панайот Хитов е твърде романтичен образ, представен от краведжските виждания на сливналии.

Като цяло авторът е направил интересно краеведско изследване, но и откъм художествен стил и откъм автентичност нещата куцат. Силно.

Препоръчвам другите разкзи на Родев, като сборника „Една торба с ключове“ и „Наричаха ме желязната ръка“., но не и тоази поредица. Все пак хвала на екипа на Читанка че я е качил — дори само бележките парвят това героично усилие