Трябва да има повече такива книги. Чете се на един дъх.
Много е хубав този роман. От много време го търся, за да си го купя. Чела съм го преди много години. Аз съм от Сливен и се гордея с това, че някой е посветил книга за моя роден град. Имам книгата "Бурята", която е продължение на "Тътени"…Надявам се някой ден, някой да направи филм… Препоръчвам ви да прочетете тази уникална книга…..
Третата книга от тази трилогия е „И настана ден“. Аз пък търся нея, но май я няма никъде. Трилогията на този писател е изключително произведение!
Ако войната от 1829 г. бе освободителна за българският народ, то имената на д-р Селемински и Георги Мамарчев нямаше да бъдат забравени.
Не са и няма да бъдат забравени! Но не са забравени и императорските инструкции (+ всичките славянофилски интриги) до ген. Дибич Задбалкански да ни използва, безсмислено да пролива кръвта ни и накрая да ни изостави!
Започнах трилогията на Цончо Родев и от първата 1/3 от романа Тътени мога да кажа, че това е произведение, което незаслужено е забравено. Авторът е създал великолепни образи, а сюжетът не само е увлекателен, но и се базира на достоверни първоизточници. Не случайно Сливен е известен като Града на 100-те войводи (тук се включват не само хайдутите, но и първенците на града). Когато сравнявам този роман, писан все пак по времето на соц-а с всичките ограничения и автоцензура, не мога да не се възхитя на таланта на Цончо Родев, който е като монумент пред днешните литературни джуджета. Приятно четене!
Толкова истинска и вярна!!! Има всичко! ВСИЧКО!!! Показани са и имперските апетити на Русия и умиращата Османска Империя и теглото на обикновените хора… Аз самият съм мюсюлманин. Имам доста приятели и познати българи. С едно такова семейство другарувам не знам вече колко години. Дори и в момента живеем в една квартира в Испания. Делим и имане и нямане. Не делим празниците, празнуваме ги всичките :) . Тая книга ме възхити с дълбочината си, не робуваща на нищо друго, освен на човешката истина. Приятно четене.
Направо класика! Трилогията трябва да се изучава в училище! Велико произведение на голям творец!
Истински романи, разказващи историята на Сливен по време на Освобождението… А дано не се допусне в момента областен управител на Сливен да стане човек с фес, тъй като всички тези герои в книгите, които са били истински българи, да не се обръщат в ГРОБА. Нека не забравяме какво са направили и на кого дължим ОСВОБОЖДЕНИЕТО. НЕКА НЕ НАВЛИЗАМЕ В ТУРСКО ПРИСЪСТВИЕ НА НОВА СМЕТКА!!!
Изключително произведение! Прочетох я за първи път преди около 20 години и останах възхитен. Сега отново я го прочетох и изпитах същото чувство на възхищение. Авторът освен, че дава широки познания за живота на будното българско население от този край на България, провокира да потърсиш и прочетеш сериозни исторически изследвания за онова време. Затова харесвам и се възхищавам от този автор. Благодаря и на Читанката, че в това трудно време дава възможност на четящите люде да бъдат с книгата по един прекрасен и достъпен начин.
Силна история в 3 части, доста ми напомня тетралогията на Димитър Талев (не го намирам за недостатък).
Страхотно произведение — и история, и бит, и хумор, и……всичко!
Истинско, българско, невероятно!
Още един забравен прекрасен роман за българското минало…
Роман, който би трябвало да се изучава в училище редом с Талевия Железен светилник. Ясно е и защо е забравен — не спестява на читателите целите на великоруския шовинизъм и изпълнението им, без оглед на последствията за поробените българи.
Описва с много автентични случки и герои историята на сливенските родолюбци и борбите на българите за осъзнаването им като нация в началото на деветнайсети век.
Много добре написан, увлекателен и пълен с информация.
Трилогията е задължително четиво за всеки българин. Авторът не ни спестява нищо от случилото се по онова време, разказано живо, цветно, увлекателно и не на последно място — историята е основана на реални личности и събития.
Прекрасна книга!!!
Цялата поредица е страхотна и се чете на един дъх!
Според мен тази поредица е една от малкото, които са слаби на Цончо Родев. Опитал се е да бъде Талев — а не може. При това е изневерил на стила си.
На първо време не е ясно това художествен стил ли е или исторически. Ако е художествен са смущавщи историческите бележки по шестнадесет-седемнадесет реда. Ако е исторически — пълно е с неточности, тълкувания и пр. Авторът понякога отделя десет реда, за да обясни как е при Кандиларов (който е основният му източник) и посел изведнъж казва, че няма да го следва; въпреки че 99, 99 процента от времето го следва. Хем се претендира за автентичност на всяка втора страница, хем има обяснения че Хайдар ага управлявал само една година, но авторът напарвил сякаш всичките пет само той е управлявал. също така има абсолютно ненужни обяснения в бележките — че всички други краеведи грешат, само Родев е открил истината, но все пак ще пише това което другите преди него са писали?! Кому е нужно това?
Също така за разлика от „Светилникът“ и „Камбаните“ на Талев където националната борба е фон, а основната линия е живота на Султана и трудната любов на Ния и Лазар, то тук реало не е ясно за какво е разказът — за Бяно, за Силдаровския род или за Сливен. Появяват се куп вторични линии, а няма родословно дърво.
Трети проблем е, че националните герои са представени стерилни образи, а усещането се засилва колкото по-напред във времето отива Родев. Той толкова се е старал да напъха в устата на Левски разни кухи фрази като „Времето е в нас и ние сме във времето“, че става смешен. Съветвам всеки да изчете „Левски“ на Яна Язова там не гъмжи от исторически фрази, но е уловен духа на Левски. По-лошото е, че Левски е поставен в абсурдна ситуация — хем да ходи постоянно при своя ментор Бяно Абаджи, който да го погали по главичката и да го потупа по рамото, давайки му акъл как да работи, хем трябва да бъде някаква величава статуя спрямо останалите…Стерилността на революционерите лъха отвсякъде, но при Раковски нещата все пак са добре. При Левски и Иларион Драгостинов са трагично..
Панайот Хитов е твърде романтичен образ, представен от краведжските виждания на сливналии.
Като цяло авторът е направил интересно краеведско изследване, но и откъм художествен стил и откъм автентичност нещата куцат. Силно.
Препоръчвам другите разкзи на Родев, като сборника „Една торба с ключове“ и „Наричаха ме желязната ръка“., но не и тоази поредица. Все пак хвала на екипа на Читанка че я е качил — дори само бележките парвят това героично усилие
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.