Правописните специфики на библейските текстове се дефинират съобразно културно-историческото развитие на традиционните езици (староеврейски, старогръцки, старобългарски/църковнославянски) и от официалните норми за църковна литература в контекста на съвременния български език.
По отношение на правописа на собствените имена на библейски персонажи и други реалии в съвременните преводи на Стария и Новия завет, както и в текстовете на църковната и богословската литература, се употребяват традиционни форми на библейски имена, които са дублетни алтернативи на съответните нормативни словоформи в съвременния български книжовен език (т.е. в светски контекст).
Примери с въпросното И (вм. Й):
Иоан (вм. Иван или Йоан), Иаков (вм. Яков), Иуда (вм. Юда), Исаия (вм. Исая), Иезекиил (вм. Йезекиил), Иерусалим (вм. Йерусалим), Иордан (вм. Йордан) и т.н., и т.н.
И, разбира се, Моисей (вм. Мойсей).
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.