Метаданни
Данни
- Серия
 - Пендъргаст (3)
 - Включено в книгата
 - Оригинално заглавие
 - The Cabinet of Curiosities, 2002 (Пълни авторски права)
 - Превод от английски
 - Тинко Трифонов, 2002 (Пълни авторски права)
 - Форма
 - Роман
 - Жанр
 - Характеристика
 - 
			
- Няма
 
 - Оценка
 - 5,1 (× 56 гласа)
 
- Вашата оценка:
 
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
 - ultimat (2009)
 
Издание:
Дъглас Престън, Линкълн Чайлд. Музей на страха
ИК „Коала“, София, 2002
Редактор: Сергей Райков
ISBN 954-530-080-9
История
- — Добавяне
 
VIII. Издирване
Първа глава
Нора видя как „Сребристият призрак“ приближава към нея с опасна скорост, как си проправя път в трафика по „Сентръл парк уест“ с нелепо проблясващ „буркан“, поставен върху арматурното табло. Колата спря със свирене на гумите до нея и задната врата се отвори.
— Влизайте! — извика й Пендъргаст.
Тя се качи и внезапното ускорение залепи гърба й върху бялата кожа на седалката.
Пендъргаст бе спуснал облегалката помежду им. Гледаше право напред, по-мрачен Нора не беше го виждала. Сякаш не виждаше нищо, не забелязваше нищо, докато колата се носеше бясно на север, леко се люлееше, подскачаше на дупките и цепнатините в асфалта. Вдясно от Нора препускаше Сентръл парк, очертанията на дърветата бяха размити.
— Опитах да се свържа със Смитбак по клетъчния му телефон — каза Нора. — Не отговаря.
Пендъргаст не коментира.
— Наистина ли смятате, че Ленг е още жив?
— Знам го със сигурност.
Нора замълча за миг. Но трябваше да попита:
— Смятате ли… смятате ли, че е заловил Смитбак?
Пендъргаст не отговори веднага.
— В квитанцията, която Смитбак е попълнил при наемането на колата, пише, че възнамерявал да я върне до пет часа следобед.
До пет следобед… Нора усети как я обзема тревога, паника. Смитбак вече бе закъснял с повече от шест часа.
— Ако е паркирал близо до къщата на Ленг, може би ще успеем да го намерим. — Пендъргаст се наведе напред, отвори прозорчето, което изолираше задната част на колата. — Проктър, като наближим 131-а улица, ще търсим сребрист форд таурус, с нюйоркски регистрационен номер ELI–7734, с обозначения, че е кола под наем.
Затвори прозорчето и се облегна назад. В колата, която летеше по „Кътидръл паркуей“ към реката, отново се възцари тишина.
— Щяхме да узнаем адреса на Ленг до четирийсет и осем часа — рече той, като че си говореше сам. — Бяхме много близо до успеха. Нужно бе само малко повече внимание, малко повече методичност. А сега не разполагаме с четирийсет и осем часа.
— Ас колко?
— Боя се, че с николко — отвърна тихо Пендъргаст.