Атанас Далчев
Двама в нощта

На Дим. Беженов

Бяха млади, много млади още

и да бъдат двамата сами,

срещнаха се в крайнините нощем

при една от новите чешми

 

с бронзови чучури и с излети

от цимент овални корита,

дето слизат ватманите лете

да разквасят в жегата уста.

 

Пиха жадно, без да бъдат жадни,

после чак целунаха се те.

Колко бяха усните прохладни!

Тъй е сигур винаги ноще.

 

Сепнаха се, тихо се засмеха

и усмихнати, ръка в ръка,

напосоки през града поеха

и вървяха цяла нощ така.

 

Пуста беше улицата няма,

до фенерите със трепет плах

чакаха ги сенките им само,

за да тръгнат заедно със тях.

 

Стъпките им в сградите заспали

се отекваха, добили мощ,

и до изгрев всички във квартала

ги сънуваха през тази нощ.

 

1973 г.