Според мен това е най-добрата книга от цялата поредица. В предните книги Илайджа Бейли действа повече в стил „Поаро“ безкрайни монолози,противниците му са представени като идиоти. Тук нещата са на значително по-добро ниво — има космически сблъсък космолити и земляни, антигероите като Амадиро, Василия и Мандамънс придобиват тежест и характер. В книгата дори има нотка хумор (например при срещите Амадиро-Василия) Личи си че книгата е писана три десетилетия след първите две книги от поредицата.
Впрочем любопитен елемент е развитието на персонажихе. В първите три книги имената на героите са откровено библейски — Илия (по-късно Йлайджа), Данаил и Йезавел (Джезабел). В по-късните книги този елемнт отстъпва.
Честно казано съжалявам, че сбълъсъкът на Василия с Данаил е твърде кратък, че не можем по-добре да разберем шокът и когато тя осъзна, че Жискар действа срещу нея. Пак казвам това е една от най-добрите книги на Азимов слагам я наравно с 200 годишен човек.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.