Книгата е много добра. Препоръчвам горещо. Аз лично предпочитам, обаче, първите три части, не само заради Илайджа Бейли и неговите разследвания (тук действието се развива много след неговата смърт), но и по ред други причини. Тук Азимов се е стремял да постигне връзката с другите си цикли от произведения, които от своя страна са свързани помежду си и така се получава усещането, че развитието на действието и фабулата като цяло малко са пострадали, за сметка на крайния резултат, който трябва да се получи, така както е замислен от автора. Всеки, който е чел предните части, задължително би прочел и тази, разбира се. Най-малкото, заради удоволствието от срещата с познатите вече герои (и някои нови).
Прочетох Фондацията всички книги преди години…после попаднах на тази поредица, която явно може да се свърже с Фондацията като нейно минало…но не си спомням — КЪДЕ ИЗЧЕЗВАТ СОЛАРИАНЦИТЕ…
Аз пък оставам с впечатление, че Азимов не е просто атеист, а че мрази религията. Стига до там, че да разруши Земята като средство за заличаване на всички мистични и религиозни земни култове явяващи се фундаментална пречка за свободното колонизиране на галактиката от човека. Явно предпочита масовото програмиране на стаден принцип да се изнесе във вселенски мащаб за човека, но какво фундаментално му пречеше Земята като митичен образ на прародина, освен вероятно като люлка на религиозни култове така характерни за човешката история тъй и не разбрах.
Според мен това е най-добрата книга от цялата поредица. В предните книги Илайджа Бейли действа повече в стил „Поаро“ безкрайни монолози,противниците му са представени като идиоти. Тук нещата са на значително по-добро ниво — има космически сблъсък космолити и земляни, антигероите като Амадиро, Василия и Мандамънс придобиват тежест и характер. В книгата дори има нотка хумор (например при срещите Амадиро-Василия) Личи си че книгата е писана три десетилетия след първите две книги от поредицата.
Впрочем любопитен елемент е развитието на персонажихе. В първите три книги имената на героите са откровено библейски — Илия (по-късно Йлайджа), Данаил и Йезавел (Джезабел). В по-късните книги този елемнт отстъпва.
Честно казано съжалявам, че сбълъсъкът на Василия с Данаил е твърде кратък, че не можем по-добре да разберем шокът и когато тя осъзна, че Жискар действа срещу нея. Пак казвам това е една от най-добрите книги на Азимов слагам я наравно с 200 годишен човек.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.