Направо се шашнах от обясненията как робинята щяла да се разпореди кой какво да прави и нямала да се съгласи да бъде или да не бъде продадена или пък дали щяла да одобри каква работа да върши.. Направо като че ли е на трудов договор и с профсъюзна защита…. Пред тая тъпотия всички други глупотевини в книгата бледнеят( например как си построил замък до на сестра му замъка за да прескача на гости, от другата страна на езерцето- направо все едно си построил къщичка на съседния парцел или на другия край на улицата- интересно каква е гъстотата на застрояване със замъци на квадратен километър в Антлия през 800– 900 година? Даването на очистително срещу треска ми докара болки в корема от смях- със сигурност местнага знахарка не е чувала за балансите на четирите телесни течности, но пък и със сигурност е можела да намества по- обикновените счупвания, щом може да ги шинира…да не говорим пък, че детските счупвания зарастват за няколко седмици, не за месеци т.н, и т.н ) И все пак това с правата на робините е безценно..А мъжете — роби? Те какви права имат?
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.