Произведения

Грях и спасение (Sin and Salvation)

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Сноупс (Snopes)

Повест

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Разказ

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Биография

По-долу е показана статията за Уилям Фокнър от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Уилям Фокнър
William Cuthbert Faulkner
американски писател
Уилям Фокнър през 1954 г.
Роден
Починал
6 юли 1962 г. (64 г.)
ПогребанСъединени американски щати
РелигияПрезвитерианство
Учил въвВирджински университет
Литература
Период1919 – 1962
Жанровесценарий
Течениемодернистична литература
Известни творби„Врява и безумство“ (1929)
НаградиНобелова награда (1949)
Пулицър (1955, 1963)
ПовлиянОноре дьо Балзак
Семейство
СъпругаЕстел Олдам Фокнър (20 юни 1929 – 6 юли 1962)[1]
Подпис
Уебсайт
Уилям Фокнър в Общомедия

Уилям Кътбърт Фокнър (William Cuthbert Faulkner) е американски писател-романист от щата Мисисипи, носител на Нобелова награда. Два пъти награждаван с „Пулицър“, той е смятан за един от най-влиятелните белетристи на Америка.

Биография

Детство и юношество

Фокнър е бил повлиян от историите на Уилям Кларк Фокнър, своя прадядо по бащина линия и съименник.

Фокнър е роден на 25 септември 1897 г. в Ню Олбани, щата Мисисипи[2]. Той е първият от четиримата синове на Мъри Кътбърт Фокнър и Мод Бътлър.[3] Семейството му е заможно, но „не съвсем от старата феодална памучна аристокрация“.[4] След като Мод отхвърля плана на Мъри да стане фермер в Тексас,[5] семейството се премества в Оксфорд, Мисисипи през 1902 г.,[6] където бащата на Фокнър първо развива конюшня и железарски магазин, преди да стане бизнес мениджър на Университета на Мисисипи.[7][8] С изключение на кратки периоди другаде, до края на живота си Фокнър живее в Оксфорд.[3]

Фокнър прекарва детството си, попивайки истории, разказвани му от по-възрастните – истории за Гражданската война, робството, Ку Клукс Клан и рода Фокнър.[9] Младият Уилям е силно повлиян от историята на рода си и региона, в който живее. Мисисипи бележи чувството му за хумор, усещането му за трагичното положение на „черните и белите“ американци, характеризирането му на южняшките герои и вечните му теми, включително изключително интелигентни хора, които се крият зад фасадите на добрите стари момчета и простаците.[10] Той е особено повлиян от историите на прадядо си Уилям Кларк Фокнър, който се е превърнал в почти легендарна фигура в Северен Мисисипи. Роден в бедност, старият Фокнър е строг и дисциплиниран полковник от Конфедерацията. Съден и оправдан два пъти по обвинения в убийство, той бива избран за член на Камарата на представителите на Мисисипи и става съсобственик на железопътна линия, преди да бъде убит от друг съсобственик. Уилям Фокнър включва много детайли от биографията на прадядо си в по-късните си произведения.[11]

Първоначално Фокнър се справя отлично в училище и прескача втори клас. Но някъде в четвърти и пети клас той се превръща в тихо и по-затворено дете. Понякога бяга от училище и става безразличен към училищните задачи. Но пък проявява интерес към изучаването на историята на Мисисипи. Влошаването на представянето му в училище продължава и в крайна сметка Фокнър повтаря единадесети и дванадесети клас, без никога да завърши гимназия.[9] Като тийнейджър в Оксфорд, той се среща с Естел Олдъм (1897 – 1972), популярната дъщеря на майор Лемуел и Лида Олдъм, и той също вярва, че ще се ожени за нея.[12] Но Естел се среща с други момчета по време на романса им и през 1918 г. Корнел Франклин (пет години по-възрастен от Фокнър) ѝ предлага брак, изпреварвайки Фокнър. Тя приема.[13]

Пътуване на север и първи литературни творби

Когато е на 17 години, Фокнър се запознава с Фил Стоун, който оказва важно влияние върху писането му. Стоун е с четири години по-възрастен от него и произхожда от едно от по-старите семейства в Оксфорд; той е страстен почитател на литературата и има бакалавърски степени от Йейл и Университета на Мисисипи. Стоун чете и е впечатлен от някои от ранните стихове на Фокнър, превръщайки се в един от първите, които признават и насърчават таланта му. Стоун се превръща в ментор на младия Фокнър и го запознава с произведенията на писатели като Джеймс Джойс, които са повлияли на собственото му писане. В началото на 20-те си години Фокнър дава стихотворения и разкази, които е написал, на Стоун с надеждата да бъдат публикувани. Стоун ги изпраща на издатели, но те са категорично отхвърляни.[14] През пролетта на 1918 г. Фокнър пътува със Стоун до Йейл, първото му пътуване на север.[15] Чрез Стоун Фокнър се запознава с писатели като Шърууд Андерсън, Робърт Фрост и Езра Паунд.[16]

По време на Първата световна война Фокнър се опитва да постъпи армията на САЩ. Има сведения, които показват, че е бил отхвърлен поради поднормено тегло и ниския си ръст от 165 см.[16] Обаче други източници доказват, че гореспоменатите твърдения са неверни.[17] Въпреки че първоначално е планирал да се присъедини към британската армия с надеждата да бъде назначен за офицер,[18] Фокнър вместо това бива приет в Кралските военновъздушни сили (Канада) с фалшиво препоръчително писмо и напуска Йейл, за да получи обучение в Торонто.[19] Записва се в Торонто на 10 юли 1918 г. като редник (II клас), № 173799, в RAF (C),[20] но така и не участва в активна служба в чужбина по време на Първата световна война, а само се е обучавал в центъра за наборни служители в Торонто.[21]

Фокнър като кадет в канадските военновъздушни сили, 1918 г.

На 4 януари 1919 г. е уволнен като редник (II клас) заради края на войната, след като е служил 179 дни.[22] Въпреки твърденията в писмата си Фокнър не е преминал обучение за пилот, нито е летял.[23] Връщайки се в Оксфорд през декември 1918 г., той разказва на свои познати съчинени военни истории и дори симулира военна рана.[24]

През 1918 г. фамилното име на Фокнър се променя от Falkner на Faulkner. Според една легенда небрежен човек в набора на издателството е допуснал грешка. Когато печатната грешка се появява на заглавната страница на първата му книга, Фокнър е попитан дали иска промяната. Той уж отговаря: „И двата варианта ми подхождат“.[25] В документите му за атестация от 1918 г. за Кралските военновъздушни сили (C) името му е отбелязано като „Фокнър“. В юношеска възраст Фокнър започва да пише почти изключително поезия. Първия си роман пише едва през 1925 г. Литературните му влияния са дълбоки и широки. Веднъж той заявява, че е моделирал ранните си текстове върху романтичната епоха в Англия в края на 18. и началото на 19. век.[3]

Записва се в Университета на Мисисипи през 1919 г. и учи там три семестъра, преди да се откаже през ноември 1920 г.[26] Става член на братството „Сигма Алфа Епсилон“ и преследва мечтата си да стане писател.[27] Често пропуска лекции и получава оценка D по английски език. Някои от стихотворенията му обаче са публикувани в университетски издания.[14][28] През 1922 г. стихотворението му „Портрет“ е публикувано в литературното списание Double Dealer в Ню Орлиънс. Списанието публикува сборника му с разкази „Ню Орлиънс“ три години по-късно.[29] След като се отказва от по-нататъшното си образование, той започва да сменя поредица от работни места: в книжарница в Ню Йорк, като дърводелец в Оксфорд и като пощенски началник в Оле Мис. Напуска пощенската служба с декларацията: „Проклет да съм, ако предложа да бъда на разположение на всеки пътуващ негодник, който има два цента, за да инвестира в пощенска марка“.[30]

Ню Орлиънс и първи романи

Портрет на Фокнър в профил, обърнат надясно, пушещ лула, с къса коса и мустаци (1924).

Докато повечето писатели от поколението на Фокнър пътуват из Европа и живеят с години на континента, Фокнър остава да пише в Съединените щати.[31] Първата половина на 1925 г. прекарва в Ню Орлиънс, Луизиана, град, обитаван от много бохемски художници и писатели, по-специално във Френския квартал, където Фокнър се нанася през март.[32] По време на престоя си в Ню Орлиънс фокусът на писането му се измества от поезия към проза, а литературният му стил прави забележим преход от викториански към модернистичен.[33] „Таймс-Пикаюн“ публикува няколко от неговите кратки произведения в проза.[34]

След като е пряко повлиян от Шъруд Андерсън, Фокнър написва първия си роман „Войнишко заплащане“[3] в Ню Орлиънс. „Войнишко заплащане“ и другите му ранни произведения са написани в стил, подобен на този на съвременниците му Ърнест Хемингуей и Франсис Скот Фицджералд, като на моменти почти точно присвоява изрази.[35] Андерсън съдейства за публикуването на „Войнишко заплащане“ и „Комари“, като ги препоръчва на своя издател.[36]

През част от престоя си в Ню Орлиънс Фокнър е живял в къща във Френския квартал (жълтата в средата).

Малката къща на „Пайрътс али“ 624, точно зад ъгъла на катедралата „Сейнт Луис“ в Ню Орлиънс, сега е книжарница „Фокнър Хаус“, която служи и като седалище на Обществото на Фокнър.[37]

През лятото на 1927 г. Фокнър работи върху първия си роман, чието действие се развива в измисления от него окръг Йокнапатофа, „Знамена в праха“. Този роман е силно повлиян от традициите и историята на Юга, които са го обсебили през младежките му години. След завършването му той е изключително горд с романа и го смята за значителна стъпка напред в сравнение с предишните му два романа – но когато текстът е предложен за публикуване в Boni & Liveright, е отхвърлен. Фокнър е съкрушен, но в крайна сметка позволява на литературния си агент Бен Уосън да редактира текста и романът е публикуван през 1929 г. със сменено заглавие: „Сарторис“.[28][36] Творбата е забележителна с това, че е първият му роман, който разглежда Гражданската война, а не Първата световна война и нейното наследство.[38] В крайна сметка дъщерята на Фокнър, Джил, се обръща към професор Дъглас Дей от Университета на Вирджиния за възстановяване на текста. Почти една четвърт от оригиналния ръкопис е бил съкратен от Уосън, за да отговори на изискванията на издателите Harcourt, Brace през 1929 г. Работейки по оцелял машинопис, Дей възстановява съкратените пасажи, но също така включва поне един добавен раздел от публикувания преди това вариант. Това ново издание, публикувано през 1973 г., възстановява и оригиналното заглавие на Фокнър, „Знамена в праха“. Трета версия, под редакцията на Ноел Полк, по-късно измества тази на Дей и днес от Random House, настоящите издатели на прозата на Фокнър, приемат именно нея за окончателно възстановения оригинален текст.[39]

„Врява и безумство“

Мека обложка на първото издание на „Врява и безумство“ (1929)

През есента на 1928 г., малко след 31-вия си рожден ден, Фокнър започва работа върху „Врява и безумство“. Началото идва с написването на три кратки разказа за група деца с фамилното име Компсън, но писателят скоро започва да усеща, че героите, които е създал, може би са по-подходящи за роман. Вероятно в резултат на разочарованието от първоначалното отхвърляне на „Знамена в праха“ Фокнър вече е безразличен към изискванията на издателите си и пише този роман в много по-експериментален стил. Сам по-късно си спомня: „Един ден сякаш затворих вратата между себе си и всички адреси и списъци с книги на издателите. Казах си: „Сега мога да пиша“.[40] След завършването му Фокнър настоява Уосън да не прави никакви редакции или да добавя пунктуация за по-голяма яснота.[28]

1929 – 1931

През 1929 г. Фокнър сключва брак с Естел Олдъм, кум на сватбата е Андрю Кун. Естел довежда със себе си двете си деца от предишния си брак със съдията Корнел Франклин, а Фокнър се надява да издържа новото си семейство като писател. Фокнър и Естел имат едно дете заедно, дъщеря Джил (1933 – 2008). Той започва да пише „Докато лежах и умирах“ през 1929 г., докато работи през нощни смени в университета в Мисисипи. Романът е публикуван през 1930 г.[41]

В началото на 1930 г. Фокнър изпраща някои от кратките си разкази до различни общонационални списания. Няколко от тях са публикувани и му носят достатъчно доходи, за да купи за семейството си къща в Оксфорд, която той кръщава Роуан Оук.[42] Воден от желанието да изкарва пари, Фокнър пише „Светилището“.[43] С ограничени авторски права от работата си той публикува разкази в списания като „Сатъди Ивнинг Поуст“, за да допълни доходите си.[44]

„Светлина през август“ и холивудски години

До 1932 г. Фокнър изпитва постоянен недостиг на средства. Моли Уосън да продаде правата за публикуване на части на новозавършения му роман „Светлина през август“ на някое списание срещу 5000 долара, но никое не приема предложението. И ето че „Метро-Голдуин-Майер“ му предлага работа като сценарист в Холивуд. Фокнър не е запален киноман и има резерви относно ангажиментите във филмовата индустрия. Както отбелязва Андре Блайкастен, той „е изпитвал остра нужда от пари и никаква представа как да ги спечели... Затова е отишъл в Холивуд“.[45] Отбелязвано е, че автори като Фокнър невинаги са наемани заради писателските си умения, а „за да се повиши престижът на... писателите, които са ги наемали“.[45] Той пристига в Кълвър Сити, Калифорния, през май 1932 г. Работата в киното, а и самият живот в Калифорния представляват трудност за него, но той остава, за да получава „постоянна заплата, която да издържа семейството му у дома“.[46]

Първоначално Фокнър изявява желание да работи по анимационните филми за Мики Маус, без да осъзнава, че те са продуцирани от Walt Disney Productions, а не от MGM.[47] Първият му сценарий е за Today We Live, адаптация на неговия разказ Turnabout, който получава смесени отзиви. След това пише екранизация на „Сарторис“, която никога не е произведена.[44] От 1932 до 1954 г. Фокнър работи по около 50 филма.[48] В началото на 1944 г. пише сценарий по романа на Ърнест Хемингуей „Да имаш и да нямаш“.[49] Филмът е първият с участието на Лорън Бекол и Хъмфри Богарт. Богарт и Бакол ще[кога?] участват в „Големият сън“ на Хоукс, друг филм, по който Фокнър работи.[50]

Стил

Фокнър е известен с използването на дълги, витиевати изречения и педантично избран речник в ярък контраст с минималисткия стил на неговия съвременник Ърнест Хемингуей. Някои смятат Фокнър за единствения истински американски белетрист модернист от 30-те години на 20. век, следвайки експерименталната традиция на европейски писатели като Джеймс Джойс, Вирджиния Улф, Марсел Пруст и Томас Ман. Произведенията му са известни с литературни похвати като поток на съзнанието, многобройни описания и гледни точки, както и с измествания във времето на разказа.

Значение

Заедно с Марк Твен и може би Тенеси Уилямс Фокнър е един от най-важните „писатели на Юга“. Преди получаването на Нобелова награда за литература през 1949 г. все още не е широко известен.[51]

Библиография

 Основна статия: Библиография на Уилям Фокнър

Романи

  • Soldiers Pay (1926)
  • Mosquitoes (1927)
  • Sartoris (1929)
  • The Sound and the Fury (1929)
    Врява и безумство. Превод от английски език Кръстан Дянков. София: Народна култура, 1988
  • As I Lay Dying (1930)
    Докато лежах и умирах. Превод от английски език Рада Шарланджиева. София: Колибри, 2018
  • Sanctuary (1931)
    Светилището. Превод от английски език Елена Христова. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1985
  • Light in August (1932)
    Светлина през август. Превод от английски език Никола Милев. София: Народна култура, 1963
  • Pylon (1935)
  • Absalom, Absalom! (1936)
    Авесаломе, Авесаломе!. Превод от английски език Емилия Л. Масларова. София: Прозорец, 2001
  • The Unvanquished (1938)
  • The Wild Palms (If I Forget Thee Jerusalem) (1939)
  • The Hamlet (1940)
    Селцето. Превод от английски език Боян Атанасов. София: Народна култура, 1967
  • Go Down, Moses (1942)
    Слез на земята, Моисей. Превод от английски език Кръстан Дянков. Пловдив: Христо Г. Данов, 1983
  • Intruder in the Dust (1948)
  • Requiem for a Nun (1951)
  • A Fable (1954)
  • The Town (1957)
    Селцето, Градът. Превод от английски език Кръстан Дянков. София: Народна култура, 1980
  • The Mansion (1959)
    Дворецът. Превод от английски език Кръстан Дянков. София: Народна култура, 1980
  • The Reivers (1962)
  • Flags in the Dust (1973) (издадена посмъртно)

Сборници с разкази

  • These 13 (1931)
  • Dr. Martino and Other Stories (1934)
  • The Portable Faulkner (1946)
  • Knight's Gambit (1949)
    Конски гамбит. Превод от английски език Герасим Величков. Варна: Георги Бакалов, 1982
  • Collected Stories of William Faulkner (1950)
  • Big Woods (1955)

Пиеси

  • Marionettes (1921)

Стихосбирки

  • Vision in Spring (1921)
  • The Marble Faun (1924)
  • A Green Bough (1933)
  • Early Prose and Poetry (1962)
  • Helen, a Courtship and Mississippi Poems (1981)

Източници

  1. ↑ K6QK-D65 // Посетен на 22 септември 2021 г.
  2. ↑ David L. Minter. William Faulkner, his life and work. Baltimore, MD: Johns Hopkins University Press, 1980, p. 1.
  3. ↑ а б в г MWP: William Faulkner (1897–1962) Архив на оригинала от 2015-11-01 в Wayback Machine., OleMiss.edu.
  4. ↑ Faulkner's Home, Family and Heritage Were Genesis of Yoknapatawpha County // The New York Times. 7 юли 1962. Архивиран от оригинала на 18 декември 2020. Посетен на 17 юни 2021.
  5. ↑ David L. Minter. William Faulkner, his life and work. Baltimore, MD: Johns Hopkins University Press, 1980, p. 7.
  6. ↑ David L. Minter. William Faulkner, his life and work. Baltimore, MD: Johns Hopkins University Press, 1980, p. 8.
  7. ↑ David L. Minter. William Faulkner, his life and work. Baltimore, MD: Johns Hopkins University Press, 1980, p. 8.
  8. ↑ William Van O'Connor. William Faulkner. Minneapolis: University of Minnesota Press, 1959, p. 4.
  9. ↑ а б Minter, David L. William Faulkner, His Life and Work. Baltimore, MD: Johns Hopkins University Press, 1980; ISBN 0-8018-2347-1
  10. ↑ "William Faulkner's Demons". The New Yorker (in английски). 2020-11-18. Retrieved 2023-03-03.
  11. ↑ William Van O'Connor. William Faulkner. Minneapolis: University of Minnesota Press, 1959, pp. 4-5.
  12. ↑ Jay Parini. One Matchless Time: A Life of William Faulkner. New York: HarperCollins, 2004, pp. 22–29.
  13. ↑ Jay Parini. One Matchless Time: A Life of William Faulkner. New York: HarperCollins, 2004, pp. 36–37.
  14. ↑ а б Coughlan, Robert. The Private World of William Faulkner, New York: Harper & Brothers, 1953.
  15. ↑ Zeitlin, Michael. "Faulkner and the Royal Air Force Canada, 1918". The Faulkner Journal, Spring 2016, 30 (1), Johns Hopkins University, p. 15.
  16. ↑ а б William Van O'Connor. William Faulkner. Minneapolis: University of Minnesota Press, 1959, p. 5.
  17. ↑ Zeitlin, Michael. "Faulkner and the Royal Air Force Canada, 1918". The Faulkner Journal, Spring 2016, 30 (1), Johns Hopkins University, pp. 17-18.
  18. ↑ Zeitlin, Michael. "Faulkner and the Royal Air Force Canada, 1918". The Faulkner Journal, Spring 2016, 30 (1), Johns Hopkins University, pp. 15-17.
  19. ↑ Zeitlin, Michael. "Faulkner and the Royal Air Force Canada, 1918". The Faulkner Journal, Spring 2016, 30 (1), Johns Hopkins University, p. 17, 20.
  20. ↑ Attestation Form: William Faulkner // War Office, 1919. Посетен на 23 март 2025.
  21. ↑ Watson, James G. William Faulkner: Self-Presentation and Performance. Austin, University of Texas Press, 2002. ISBN 978-0-292-79151-0.
  22. ↑ Attestation Form: William Faulkner // War Office, 1919. Посетен на 23 март 2025.
  23. ↑ Zeitlin, Michael. "Faulkner and the Royal Air Force Canada, 1918". The Faulkner Journal, Spring 2016, 30 (1), Johns Hopkins University, pp. 24-25.
  24. ↑ Zeitlin, Michael. "Faulkner and the Royal Air Force Canada, 1918". The Faulkner Journal, Spring 2016, 30 (1), Johns Hopkins University, pp. 26-27.
  25. ↑ Nelson, Randy F. The Almanac of American Letters Los Altos, California: William Kaufmann, Inc., 1981: pp. 63–64. ISBN 0-86576-008-X
  26. ↑ University of Mississippi: William Faulkner // Olemiss.edu. Архивиран от оригинала на 22 септември 2010. Посетен на 27 септември 2010.
  27. ↑ Messenger, Christian K. Sport and the Spirit of Play in American Fiction: Hawthorne to Faulkner. Columbia University Press, 1983. ISBN 978-0-231-51661-7. с. 219. Архивиран от оригинала на 2 март 2022. Посетен на 2 март 2022.
  28. ↑ а б в Porter, Carolyn. William Faulkner Архив на оригинала от 2020-12-02 в Wayback Machine., New York: Oxford University Press, 2007; ISBN 0-19-531049-7
  29. ↑ Koch, Benjamin. "The French Quarter Apprentice: William Faulkner's Modernist Evolution". Louisiana History: The Journal of the Louisiana Historical Association, Winter 2007, 48 (1), p. 57.
  30. ↑ William Van O'Connor. William Faulkner. Minneapolis: University of Minnesota Press, 1959, p. 6.
  31. ↑ John Pikoulis, The Art of William Faulkner. Totowa, New Jersey: Barnes & Noble Books, 1982, p. ix.
  32. ↑ Koch, Benjamin. "The French Quarter Apprentice: William Faulkner's Modernist Evolution". Louisiana History: The Journal of the Louisiana Historical Association, Winter 2007, 48 (1), pp. 55–56.
  33. ↑ Koch, Benjamin. "The French Quarter Apprentice: William Faulkner's Modernist Evolution". Louisiana History: The Journal of the Louisiana Historical Association, Winter 2007, 48 (1), pp. 56, 58.
  34. ↑ Koch, Benjamin. "The French Quarter Apprentice: William Faulkner's Modernist Evolution". Louisiana History: The Journal of the Louisiana Historical Association, Winter 2007, 48 (1), p. 58.
  35. ↑ McKay, David. "Faulkner's First War: Conflict, Mimesis, and the Resonance of Defeat". South Central Review, Fall 2009, 26 (3). The Johns Hopkins University Press, pp. 119–121.
  36. ↑ а б Hannon, Charles. "Faulkner, William". The Oxford Encyclopedia of American Literature. Jay Parini (2004), Oxford University Press, Inc. The Oxford Encyclopedia of American Literature: (e-reference edition). Oxford University Press DOI:10.1093/acrefore/9780190201098.013.484
  37. ↑ Pirate's Alley Faulkner Society Featuring Words & Music // Wordsandmusic.org. Архивиран от оригинала на 28 юни 2012. Посетен на 13 август 2012.
  38. ↑ McKay, David. "Faulkner's First War: Conflict, Mimesis, and the Resonance of Defeat". South Central Review, Fall 2009, 26 (3). The Johns Hopkins University Press, p. 119.
  39. ↑ Flags in The Dust // The University of Virginia, 2012. Посетен на 23 февруари 2025.
  40. ↑ Porter, Carolyn. William Faulkner Архив на оригинала от 2020-12-02 в Wayback Machine., New York: Oxford University Press, 2007; ISBN 0-19-531049-7, p. 37
  41. ↑ Jay Parini. One Matchless Time: A Life of William Faulkner. New York: HarperCollins, 2004, p. 142.
  42. ↑ Williamson, Joel. William Faulkner and Southern History Архив на оригинала от 2017-03-05 в Wayback Machine., New York: Oxford University Press, 1993; ISBN 0-19-510129-4.
  43. ↑ 'The Most Horrific Tale I Could Imagine' // Washington Post, 8 март 1981. Посетен на 3 март 2023.
  44. ↑ а б Bartunek, C. J. "The Wasteland Revisited: William Faulkner's First Year in Hollywood". South Atlantic Review, Summer 2017, 82 (2), p. 98.
  45. ↑ а б André Bleikasten, William Faulkner: A Life through Novels. Bloomington: Indiana University, 2017, p. 218.
  46. ↑ Solomon, Stefan. William Faulkner in Hollywood: Screenwriting for the Studios. Athens, University of Georgia, 2017. ISBN 9780820351148. с. 1. Архивиран от оригинала на 29 май 2021. Посетен на 29 май 2020.
  47. ↑ Literary Daybook, May 7 // Salon. 7 май 2002. Архивиран от оригинала на 4 юни 2022. Посетен на 4 юни 2022.
  48. ↑ Bartunek, C. J. "The Wasteland Revisited: William Faulkner's First Year in Hollywood". South Atlantic Review, Summer 2017, 82 (2), p. 100.
  49. ↑ David L. Minter. William Faulkner, his life and work. Baltimore, MD: Johns Hopkins University Press, 1980, p. 201.
  50. ↑ Crowther, Bosley. ' To Have and Have Not,' With Humphrey Bogart, at the Hollywood – Arrival of Other New Films at Theatres Here // The New York Times. 4 юни 2022. Архивиран от оригинала на 4 юни 2022. Посетен на 4 юни 2022.
  51. ↑ New York Times, 12 октомври 2006.

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Уилям Фокнър.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни