Валери Петров (автор и преводач)

Преводни произведения

Сборник

Басня

Пиеса

Поезия

Приказка

Биография

По-долу е показана статията за Валери Петров от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Валери Петров
български писател
Валери Петров при награждаването му с почетния знак „Марин Дринов“ в БАН, 20 май 2011
20 май 2011 г.
Роден
Починал
27 август 2014 г. (94 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, България
Учил вСофийски университет
ПартияБългарска комунистическа партия
Литература
Период1935 – 2014
Жанровесценарий
НаградиКалина Малина
Константин Константинов (2011)
Христо Г. Данов
Държавна награда "Св. Паисий Хилендарски"
Орден „Стара планина“
ПовлиянАтанас Далчев
Народен представител в:
VII ВНС   
Семейство
БащаНисим Меворах
ДецаБояна Петрова
Подпис
Уебсайт
Валери Петров в Общомедия
Гробът на Валери Петров в Централните софийски гробища.

Валери Нисимов Петров (рожденото му име: Валери Нисим Меворах[1]) е български поет, сценарист, драматург и преводач от еврейски произход,[2] известен с преводите си на Уилям Шекспир на български език. Валери Петров е академик на БАН от 2003 година, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради „Пет приказки“.

Биография

Роден е на 22 април 1920 година в семейството на Мария Петрова, преподавателка по френски език в столични гимназии, и д-р Нисим Меворах, професор по правни науки, специалист по семейно право, виден адвокат, дипломат – посланик в САЩ, представител на България в ООН. Майката на Валери Петров е родена във Варна и там той прекарва много от ваканциите си, на ул. „Славянска“.[3] Валери Петров учи в италианското училище, т.нар. Италиански лицей (с гимназиален курс) в София, което завършва през 1939 г. Проф. Нисим Меворах и неговата съпруга Мария Петрова приемат протестантството в Евангелската църква на столичната „Солунска“, и решават името на Валери Нисим Меворах да стане Валери Нисимов Петров.

През 1944 г. завършва медицина в Софийския университет.[2] След Деветосептемврийския преврат през есента и зимата на 1944 г. работи в Радио София най-напред като началник на Художествения отдел, а след това е назначен за художествено-политически контрольор.[2][4] После участва във втората фаза на войната срещу Нацистка Германия като военен кореспондент на вестник „Фронтовак“ и „Часовой“.[4][2]

След войната е един от основателите и заместник главен редактор на вестник „Стършел“ (1945 – 1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.

От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата.[4] През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми.

В периода от декември 1950 до юни 1951 г. работи във Втори политически отдел на Министерство на външните работи като завеждащ Средиземноморската секция.[4]

По-късно, завръщайки се в България, е редактор в Студия за игрални филми „Бояна“, член на Съюза на българските писатели,[5] и редактор на издателство „Български писател“.

Комунист от младежките си години, през януари 1971 година Валери Петров е изключен от Българската комунистическа партия заедно с няколко други писатели – Благой Димитров, Гочо Гочев, Марко Ганчев, Христо Ганев, след като гласуват с „въздържал се“ за декларация на Съюза на българските писатели срещу присъждането на Нобелова награда за литература на критичния към комунистическия режим руски писател Александър Солженицин.[6]

Валери Петров е народен представител в Седмото ВНС (1990 – 1991). Автор е на финалната редакция на преамбюла на приетата от него Конституция на Република България.[7] Член е на Висшия съвет на БСП.[8]

На 27 август 2014 г., след близо месец боледуване и изкарани два мозъчни инсулта, Валери Петров умира във Военномедицинска академия в София. След смъртта си е кремиран, а урната с праха му е положена в гроба на съпругата му.

Паметна плоча на Валери Петров на стената на дома му
Домът на писателя на ул. „Елин Пелин“ № 8, Лозенец, София

Творчество

Валери Петров е изключително продуктивен поет, драматург и преводач, автор на лирична и сатирична поезия, книги за деца.

На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка – поемата „Птици към север“, стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем“, а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“ с псевдоним Асен Раковски.

Яркото му излизане на литературната сцена обаче е публикацията на цикъла стихотворения „Нощи в планината“ в списание „Изкуство и критика“ (1940, кн. 1).[9]

По-късно пише поемите „Палечко“ (1943), „На път“ (1943), „Ювенес дум сумус“ (1943), „Край синьото море“ (1941 – 47), „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“.

Книги

  • 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“
  • 1944 г. – „Народен съд“: Хорова агитка (БРП [к], 46 с.)
  • 1945 г. – стихотворният цикъл „Стари неща малко по новому“
  • 1949 г. – стихосбирката му „Стихотворения“ (художник Борис Ангелушев, изд. Наука и изкуство, 159 с.).
  • 1954 г. – „Там на Запад“ (изд. Български писател, 66 с.).
  • 1958 г. – пътеписът „Книга за Китай“.
  • 1961 г. – поемата „В меката есен“ (изд. Български писател, 72 с.).
  • 1962 г. – сборникът му „Поеми“ (изд. Български писател, 208 с.).
  • 1965 г. – пътеписът „Африкански бележник“ (изд. Български писател, 352 с.).
  • 1965 г. – пиесата му „Когато розите танцуват“ и пътеписът „Африкански бележник“.
  • 1966 г. – сборникът му „Стихотворения“ (изд. Български писател, 142 с.).
  • 1967 г. – сборникът му „Дъжд вали – слънце грее“ (изд. Български писател, 90 с.).
  • 1967 г. – сборникът му „Поеми“ (изд. Български писател, Библиотека за ученика, 140 с.).
  • 1969 г. – сборникът му „Като погледнеш назад“ (изд. Народна култура, 278 с.).
  • 1970 г. – сатиричните стихотворения и поеми „На смях“ (изд. Български писател, 76 с.).
  • 1977 г. – сборникът му „Стихотворения и поеми“ (изд. Български писател, 512 с.).
  • 1977 г. – „Бяла приказка“ (художник Данаил Райков, изд. Отечество, 48 с.)
  • 1978 г. – „Копче за сън“
  • 1981 г. – „Палечко“ (художник Иван Димов, изд. Български художник, 40 с.).
  • 1982 г. – второ издание на сборника „Дъжд вали – слънце грее“ (изд. „Христо Г. Данов“, 144 с.)
  • 1983 г. – „Пук!“ (художник Иван Димов, изд. Български художник, 48 с.).
  • 1986 г. – „Пет приказки“ (художник Иван Димов, изд. Отечество, 186 с.).
  • 1988 г. – сборникът му „Сатирични поеми“ (изд. Български писател, 155 с.).
  • 1990 г. – избраните му произведения в 2 т.
  • 1996 г. – „Живот в стихове“ (изд. Христо Ботев, 509 с.).
  • 2001 г. – сборникът му „Прозирност“ (изд. Слово – Велико Търново, 278 с.).
  • 2007 г. – стихосбирката му „Стихове 2007“ (изд. „Захарий Стоянов“, 72 с.).
  • 2008 г. – стихосбирката му „Стихове 2008“ (изд. „Захарий Стоянов“, 80 с.).
  • 2010 г. – „От иглу до кюнец – 73 от неподражаемите басни на (следва подпис)“ (изд. „Захарий Стоянов“, 144 с.)
  • 2010 г. – стихосбирката му „Стихове 2009“ (изд. „Захарий Стоянов“, 56 с.).
  • 2011 г. – стихосбирката му „Стихове 2010 – 2011“.
  • 2013 г. – стихосбирката му „Стихове 2012 – 13“ (изд. „Захарий Стоянов“, 72 с.).
  • 2016 г. – второ издание на пътеписа „Африкански бележник“ (изд. „Вакон“, 416 с.).
  • 2017 г. – второ издание на пътеписа „Книга за Китай“ (изд. „Вакон“, 656 с.).
  • Избрано в пет тома:
    • 2006 г. – Т.1: Стихотворения (изд. „Захарий Стоянов“, УИ „Св. Климент Охридски“, 424 с.)
    • 2006 г. – Т.2: Стихотворения (изд. „Захарий Стоянов“, УИ „Св. Климент Охридски“, 464 с.)
    • 2006 г. – Т.3: Пиеси (изд. „Захарий Стоянов“, УИ „Св. Климент Охридски“, 370 с.)
    • 2006 г. – Т.4: Сценарии (изд. „Захарий Стоянов“, УИ „Св. Климент Охридски“, 460 с.)
    • 2006 г. – Т.5: Преводи (изд. „Захарий Стоянов“, УИ „Св. Климент Охридски“, 478 с.)

Преводи

Валери Петров превежда от английски, немски, руски, италиански и испански, като най-известен е с преводите си на произведенията на Шекспир.

Драматургия

Пиеси[11]

  • „Когато розите танцуват“ (ДТ – Хасково, 1961),
  • „Импровизация“ (в съавторство с Радой Ралин) – поставена на сцена през 1962 г.,
  • „Сняг“ (Държавен сатиричен театър, 1968),
  • „Честна мускетарска“ (Театър „Българска армия“, 1976),
  • „Театър, любов моя“ (Театър 199, 1981) – написана специално за големите актриси Таня Масалитинова и Славка Славова.

Пиеси приказки[11]

  • „Бяла приказка“,
  • „Копче за сън“ (Народен театър за младежта, 1968),
  • „Меко казано“ (Театър „София“, 1979),
  • „В лунната стая“ (Театър „София“, 1983),
  • „Морскосиньо“ (Театър „София“, 1985),
  • „Пук“ (Народен театър за младежта, 1994).

Сценарии

Автор е на сценарии на игралните филми:

Автор е на сценарии на анимационните филми:

  • „Приказка за боровото клонче“ (1960)
  • „Гръмоотводът“ (1962)
  • „Гордата лампа“ (1963)
  • „Главозамайване“ (1964)
  • „Вариации върху стара тема“ (1966)
  • „Меко казано“ (1983)

Автор е и на няколко киноновели.[11]

Награди и отличия

За него

  • Димитрова, Ирма. От Homo ludens до говорещия автомат: Валери Петров и поетите от 40-те. София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1994, 244 с.
  • Ликова, Розалия. Валери Петров. София: Просвета, 1994, 170 с.
  • Сарандев, Иван. Валери Петров: Разговори, беседи. Пловдив: Хермес, 1997, 240 с.

Източници

  1. ↑ „Днес министър-председателят Сергей Станишев връчи на поета Валери Петров Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ Архив на оригинала от 2011-09-09 в Wayback Machine., Министерски съвет, 06-11-2007, линк от 9 октомври 2009
  2. 1 2 3 4 Валери Петров // liternet.bg. Посетен на 27 май 2013.
  3. ↑ МС, Варна, новини Архив на оригинала от 2011-08-03 в Wayback Machine., 30-11-2002, линк от 9 октомври 2009
  4. 1 2 3 4 Фонд 1574. Валери Петров (Валери Нисим Меворах) (1920-2014) // isda.archives.government.bg.
  5. ↑ Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 8 юни 2026 г
  6. ↑ Христо, Христов. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 488.
  7. ↑ Да си спомним за Валери Петров и преамбюла на Българската конституция // Българско национално радио, 27 август 2020. Посетен на 30 юли 2021.
  8. ↑ Валери Насимов Петров // pametbg.com. Посетен на 21 август 2025.
  9. ↑ Розалия Ликова, „Валери Петров: Между художествената простота и играта“. – В: Р. Ликова, Поети на 40-те години. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1994, с. 100.
  10. ↑ Йохан Волфганг Гьоте. Фауст. Издателство „Захарий Стоянов“, София 2001, ISBN 954-739-105-4
  11. 1 2 3 Биографична справка за Валери Петров на сайта teatri.bg
  12. ↑ Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.
  13. ↑ „Стоянов дари с ордени 22-ма интелектуалци“, в. „Сега“, 29 декември 2000 г.
  14. ↑ Валентина Минчева, „В Нови пазар връчват наградата „Калина Малина“ Архив на оригинала от 2022-07-02 в Wayback Machine., сайт на СБЖ, 11 октомври 2013 г.
  15. ↑ Национална награда „Константин Константинов“
  16. ↑ Валери Петров получи Голямата литературна награда на СУ за 2005 г., econ.bg, 30-11-2005.
  17. ↑ „Министърът на културата проф. Стефан Данаилов връчи на Валери Петров голямата награда „Христо Г. Данов 2006“ Архив на оригинала от 2014-09-03 в Wayback Machine., сайт на Министерство на културата на Република България.
  18. ↑ Почетни доктори на Университета по библиотекознание и информационни технологии, сайт на УниБИТ.
  19. ↑ Нови почетни доктори Архив на оригинала от 2014-02-25 в Wayback Machine., в. „За буквите“, бр. 22, май 2006 г.
  20. ↑ „Днес министър-председателят Сергей Станишев връчи на поета Валери Петров държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ Архив на оригинала от 2011-09-09 в Wayback Machine., сайт на Министерство на културата на Република България, 6 ноември 2007 г.
  21. ↑ „Ивайло Калфин номинира Валери Петров за наградата Европейски гражданин“ Архив на оригинала от 2016-09-03 в Wayback Machine., сайт „Ние правим Европа достъпна“, 16 април 2013 г.
  22. ↑ „Валери Петров е носител на наградата на ЕП за европейски гражданин за 2013 г.“ Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine., списание „Парламенти“, 10 юни 2013 г.
  23. ↑ „Рекорден брой награди раздаде СБП“ [неработеща препратка], в. „Преса daily“, 20 май 2014 г.

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Валери Петров.