Произведения

Последният елф (L'ultimo elfo)

Биография

По-долу е показана статията за Силвана де Мари от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Силвана Де Мари
Silvana De Mari
Силвана де Мари, 2016 г.
Силвана де Мари, 2016 г.
Родена28 май 1953 г. (72 г.)
Професияписателка
Националност Италия
Активен период2000 –
Жанрфентъзи, детска литература
Направлениеепично фентъзи
Известни творби„Последният елф“
Повлияна от
Уебсайтwww.silvanademari.it
Силвана Де Мари в Общомедия

Силвàна Де Мàри (на италиански: Silvana De Mari) е италианска лекарка-психотерапевт, блогърка и писателка на произведения в жанровете героично фентъзи и детска литература.

Тя добива широка обществена известност в Италия и с публичната си подкрепа за редица конспиративни твърдения и позиции, разглеждани като противоречащи на утвърдените научни стандарти.[1] Сред тях са хомофобски, сексистки, трансфобски,[2] антиваксърски и антиислямски[3] възгледи.

Биография и творчество

Силвана де Мари е родена на 28 май 1953 г. в Казерта, Италия. Завършва медицина в Торинския университет, след което специализира обща хирургия и ендоскопия на храносмилателната система. Работи като хирург в болниците „Сан Луиджи ди Орбасано“ в Орбасано и „Санта Кроче“ в Монкалиери и като доброволка в болница в Бошуло, Етиопия.[4] По-късно се насочва към когнитивната психология и открива частна психотерапевтична практика в Торино.

Литературна дейност

Първата ѝ детска книга, L'ultima stella a destra della luna („Последната звезда отдясно на луната“), излиза през 2000 г., последвана през 2003 г. от La bestia e la bella („Звярът и красавицата“), и двете чрез изд. „Салани“. Публикува и разкази в различни списания.

Международна известност получава с романа L’ultimo elfo („Последният елф“, 2004), първа част от едноименната фентъзи поредица. Книгата, проследяваща приключенията на малкия елф Йорш, печели наградите „Банкартилино“, „Андерсен“[5][6], отличия на Американската библиотечна асоциация и Голямата награда за детска литература на Франция.[7] Продължението L’ultimo orco („Последният орк“) е насочено към по-възрастна аудитория и също е удостоено с престижни отличия, сред които наградата на Международния съвет на IBBY (2006)[8] и френската Prix Sorcières (2008).[9] През 2008 г. излиза и третата част от цикъла – Gli ultimi incantesimi („Последните заклинания“).

През 2009 г. Силвана де Мари публикува сборника с разкази Il cavaliere, la strega, la morte e il diavolo („Рицарят, вещицата, смъртта и дяволът“) (изд. „Линдау“) и романа Il gatto dagli occhi d'oro („Златооката котка“) (изд. „Фанучи“). Продължава поредицата „Последният елф“ с „Последното пророчество за света на хората“ (L'ultima profezia del mondo degli uomini, 2010), което завършва сагата и ѝ носи наградата „Молинело“ за цялостно творчество,[10] както и с предисторията Io mi chiamo Yorsh („Аз се казвам Йорш“, 2011). През 2012 г. излиза и епилогът L'ultima profezia del mondo degli uomini. L'epilogo („Последното пророчество за света на хората. Епилогът“).

Сред нехудожествените ѝ книги са Il drago come realtà („Драконът като реалност“, 2007), посветена на фантастичната литература, и La realtà dell'orco („Реалността на орка“, 2012), която разглежда последните два века през призмата на жанра.

През 2014 г. публикува Giuseppe figlio di Giacobbe, la natività („Джузепе, синът на Яков, Рождество Христово“) (изд. „Ефатà“). За инициативата „Писатели от класà“ издава La nuova dinastia („Новата династия“, 2015) и Sulle ali della libertà („На крилете на свободата“, 2016).

През 2015 г. започва сагата „Аня“ (изд. „Джунти“) с предисторията Hania. Il regno delle tigri bianchе („Кралството на белите тигри“) и първия роман Hania. Il cavaliere di Luce („Рицарят на светлината“), отличен с наградата „Чепо“.[11] Следва Hania. La strega muta („Мълчаливата вещица“, 2016) за изд. „Джунти“.

През 2017 г. публикува втора предистория към „Последният елф“ – Arduin il rinnegato („Ардуин отхвърления“), която развива паралелна генеалогична линия. През 2018 г. издава Io mi chiamo Joseph („Казвам се Джоузеф“), в която се отказва от фантастичната тематика и разказва историята на нигерийско-сенегалско момче, оцеляло от клането в Дого Нахава и намерило нов живот в Италия.

През 2018 г. публикува Non facciamoci imbavagliare! La mia battaglia contro l'omologazione della dittatura gay („Нека не ни запушват устата! Моята борба срещу утвърждаването на гей диктатурата“), книга впоследствие премахната от Амазон поради съдържание, нарушаващо правилата на платформата.

През 2022 г. издава историко‑религиозния роман Ora pro nobis. Storia di Ussari Alati.

Следва Contro natura. Dottrina cattolica, retta ragione, diritto naturale e arte medica contro la sodomia („Против природата: Католическа доктрина, правилен разум, естествен закон и медицинско изкуство. Против содомията“, 2023) – книга, която представя аргументация срещу хомоеротичните практики от гледна точка на католическата доктрина, естественото право и медицинската етика.[12]

През 2025 г. излиза новият ѝ историко‑религиозен роман Te Deum. I figli della Provvidenza.[13]

Личен живот

Силвана де Мари е омъжена и има един син[14]. Живее със семейството си близо до Торино.

Противоречия

Де Мари се изказва срещу исляма на няколко пъти[15][16] и е член на партията на Магди Кристиано Аллам.[17]

Тя се определя като ревностна католичка,[18] но на няколко пъти говори срещу папа Франциск[19] (чиято титла на папа не признава[20]). През 2013 г. пише отворено писмо до него, в което го призовава да защитава преследваните християни, а не да печели популярност.[19]

От края на 2016 г. изразява критични позиции към хомосексуалността,[21] аналния секс,[22] Световната здравна организация, Американската психологична асоциация,[23] нетрадиционните семейства[24] и безплатния аборт дори за жертви на изнасилване.[25][26]

В открит контраст с Американската психологична асоциация и с Националния орден на психолозите, Де Мари отрича съществуването на хомосексуалността[27] и през януари 2017 г. в своя блог подкрепя хомофобията като човешко право.[28] В отговор на нейните позиции се ражда движение на читатели, които поискват от издателите да я бойкотират, особено по отношение на издаването на детски книги.[29][30] Гражданската ѝ позиция ѝ навлича омразата на ЛГБТ движенията и организациите, които определят позицията ѝ като клевета и подбуждане към омраза, искат нейния бойкот и дори забрана да публикува книги за деца, а ЛГБТ организацията от Торино завежда съдебно дело срещу нея.

На 19 март 2017 г. участва в конференция, организирана във Верона от крайнодясната религиозна група Christus Rex, с реч, в която изразява позиции, противоречащи на равенството между половете, и грубо оправдава използването дори на насилствени средства в защита на семейството и вярата.[31][32][33]

През ноември 2017 г., по време на радио шоуто La Zanzara, Де Мари се обявява против мастурбацията и използването на секс играчки, твърдейки, че те ще дистанцират хората от секса, предназначен като средство за размножаване и казва, че е против това операция за смяна на пола за транссексуалните да бъде за сметка на Държавата.[34]

През октомври 2018 г. тя заявява, че хомосексуалността може да бъде излекувана,[35][36] въпреки че Орденът на психолозите смята репаративните терапии за антиетични, лишени от научна основа, неефективни и вредни.[37]

През ноември 2020 г. тя е гост на конференция за COVID-19, организирана от Серджо Берлато от Братя италианци, оспорвана за това, че е дала място на конспиративните теории.[38] По отношение на пандемията от COVID-19 тя отрича значението на маските и социалната дистанция, като съветва заразяването с болестта за развитие на антитела[39]. Тя атакува ваксините срещу Covid-19, считайки ги за „изключително опасни“[40] и нарича инструмента за зелен пропуск „фармакологично изнасилване“[41].

През юли 2022 г., с оглед на политическите избори, Де Мари основава листатаа Vita заедно със Сара Куниал и други представители на групи антиваксъри, активни в дезинформацията за SARS-CoV-2 и срещу 5G.[42] На национално ниво листата получава 0,8% от гласовете, т.е. няма един избран представител.[43]

Произведения

Самостоятелни романи

  • L'ultima stella a destra della luna (2000)
  • La bestia e la bella (2003)
  • Il cavaliere, la strega, la morte e il diavolo (2009)
  • Il gatto dagli occhi d'oro (2009)
  • Giuseppe figlio di Giacobbe (2014)
  • La nuova dinastia (2015)
  • Il gatto dagli occhi d'oro (2015)
  • Sulle ali della libertà (2016)
  • Io mi chiamo Joseph (2018)
  • Ora Pro Nobis. Storia di Ussari Alati (2022)
  • Te Deum. I figli della Provvidenza (2025)

Поредица „Последният елф“ (L'ultimo elfo)

  1. L'ultimo elfo (2004)
    Последният елф, изд.: „Емас“, София (2015), прев. Иван Тонкин
  2. L'ultimo orco (2005)
  3. Gli ultimi incantesimi (2008)
  4. L'ultima profezia del mondo degli uomini (2010)
  5. Io mi chiamo Yorsh (2011), предистория на 1
  6. L'ultima profezia del mondo degli uomini. L'epilogo (2012)
  7. Arduin il Rinnegato (2017) – препредистория на 1
  8. L'ultimo mago (2020)

Поредица „Аня“ (Hania)

  1. Il regno delle tigri bianche (2015)
  2. Il cavaliere di luce (2015)
  3. La strega muta (2016)
  4. Io sono Hania (2018)

Документалистика

  • Il drago come realtà – I significati storici e metaforici della letteratura fantastica (2007)
  • La realtà dell'orco (2012)
  • L'ultimo nemico che sarà sconfitto è la morte. Joanne Kathleen Rowling e l'eptalogia di Harry Potter, в Il Fantastico nella Letteratura per ragazzi. Luci e ombre di 10 serie di successo (2016)
  • Le avventure di Bilbo Baggins, scassinatore, esperto cacciatore di tesori: l'oro e la menzogna nello Hobbit, в „Hobbitologia“ (2016)
  • Non facciamoci imbavagliare! La mia battaglia contro l'omologazione della dittatura gay (2018)
  • Harry, Neville, San Giorgio col drago e San Michele Arcangelo, в Lo splendore del drago: la creatura più leggendaria in 10 storie indimenticabili del Fantastico (2022)
  • Contro natura. Dottrina cattolica, retta ragione, diritto naturale e arte medica contro la sodomia (2023)

Източници

  1. ↑ Tutte le teorie No Vax di Silvana De Mari, il medico sospeso per aver rifiutato il vaccino – I video
  2. ↑ La transfobia è un diritto umano?
  3. ↑ Islam
  4. ↑ Pronta la radiazione per Silvana De Mari // Архивиран от оригинала на 2017-1-19.
  5. ↑ Silvana De Mari: Libri // Архивиран от оригинала на 2011-7-16.
  6. ↑ Fanucci Editore // Архивиран от оригинала на 2012-2-21.
  7. ↑ Prix Imaginales
  8. ↑ IBBY Honour List 2006
  9. ↑ Prix Imaginales // Посетен на 2023-8-19.
  10. ↑ “Il Molinello 2014” - Sezione opere edite // Посетен на 2023-8-19.
  11. ↑ Silvana De Mari ha vinto il Premio Ceppo per l’infanzia e l’adolescenza // Посетен на 2203-8-19.
  12. ↑ Libreria Rizzoli - Contro natura di Silvana de Mari et al., на libreriarizzoli.it
  13. ↑ Silvana De Mari, Te Deum. I figli della Provvidenza, F. Picchi, 2025, p. T‑bd – in commercio dal 16 aprile 2025
  14. ↑ Effatà Editrice, Silvana De Mari, на Effatà Editrice, 2025
  15. ↑ Religione e endorfine // Архивиран от оригинала на 2017-9-13.
  16. ↑ Il nostro amico Islam religione di pace che ci vuole tanto bene // Архивиран от оригинала на 2017-11-8.
  17. ↑ Lettera aperta al Patriarca di Gerusalemme 02/06/2013 (firmata Silvana De Mari) // Посетен на 2023-8-19.
  18. ↑ Preti cantano alla Marcia per la Vita // Посетен на 2023-8-19.
  19. 1 2 Lettera a Papa Francesco // Посетен на 2023-8-19.
  20. ↑ PAPA E ANTIPAPA – BENEDETTO XVI NON ABDICO’ CON LA “DECLARATIO” DEL 2013, MA ANNUNCIO’ LA SEDE IMPEDITA – // Посетен на 2023-8-19.
  21. ↑ APA e etica // Архивиран от оригинала на 2017-9-13.
  22. ↑ Sesso anale, il parere medico di Silvana De Mari: “Si pratica nelle iniziazioni sataniche. Omosessualità? Non esiste” // Посетен на 2023-8-19.
  23. ↑ Concetto di malattia // Архивиран от оригинала на 2017-9-13.
  24. ↑ Gennaio 2017 // Архивиран от оригинала на 2017-2-21.
  25. ↑ Due parole sull'aborto // Архивиран от оригинала на 2018-1-13.
  26. ↑ Silvana De Mari del Popolo della Famiglia interviene sull'abominio dell'aborto // Посетен на 2023-8-19.
  27. ↑ Il caso. De Mari: “l’omosessualità non esiste” // Посетен на 2023-8-19.
  28. ↑ Anche tu puoi diventare omofobo se sai come farlo // Посетен на 2023-8-19.
  29. ↑ Non fermeranno le mie idee, per me i gay sono i nuovi ariani // 19 gennaio 2017.
  30. ↑ Pioggia di proteste sulla Giunti, mentre la De Mari sostiene di avere il "diritto" di corrompere all'odio i figli altrui // Посетен на 2023-8-19.
  31. ↑ Cattivi maestri. Se la scrittrice per ragazzi Silvana De Mari impugna l’ascia… // Посетен на 2023-8-19.
  32. ↑ San Giuseppe era un guerriero Verona 19 marzo 2017 // Посетен на 2023-8-19.
  33. ↑ Silvana De Mari con l'ascia: "L'uomo deve essere armato // Посетен на 2023-8-19.
  34. ↑ Silvana De Mari a La Zanzara sui trans: “Lo Stato non deve pagare l'operazione” // Посетен на 2023-8-19.
  35. ↑ La dottoressa De Mari a processo: "Una catastrofe mondiale se gli uomini continueranno ad avere rapporti con altri uomini" // 30 ottobre 2018.
  36. ↑ "Dall'omosessualità si guarisce". E il medico finisce a processo
  37. ↑ Consiglio Nazionale dell’Ordine degli Psicologi Comunicato stampa. Omofobi: Palma, Psicologi, “gravissime e da respingere le affermazioni sulla omosessualità come malattia // 2013-8-23. Архивиран от оригинала на 8 декември 2022. Посетен на 19 август 2023.
  38. ↑ Covid e negazionismo, Berlato si difende: «Diamo voce a tutti». Il Pd: «Una vergogna, anzi un orrore» // Посетен на 2023-8-19.
  39. ↑ Abbraccia un positivo e riapri la tua bottega: lo dice la scienza // Посетен на 2023-8-19.
  40. ↑ La dispersa etica dei lupi // Посетен на 2023-8-19.
  41. ↑ Lo show di Silvana De Mari: «Questo è uno stupro farmacologico. Smettete di usare il Green pass» - Il video // Посетен на 2023-8-19.
  42. ↑ No Vax, No 5G e No Paura: ecco Vita, la lista di Cunial contro la dittatura sanitaria // 5 agosto 2022.
  43. ↑ Le elezioni cancellano la galassia dei micro partiti no-vax e complottisti // Посетен на 2023-8-19.

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Silvana De Mari в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​