Пиер Байяр (автор)

Произведения

Научен текст

Биография

По-долу е показана статията за Пиер Байяр от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Пиер Байяр
френски психоаналитик, литературен критик и писател
17 ноември 2017 г.
Роден
2 декември 1954 г. (71 г.)
Националност Франция
Учил вЕкол нормал (Париж)
Работилуниверситетски преподавател, писател, литературен критик
Литература
Период1978 –
Жанроведокументалистика, хумор
Известни творби„Как да говорим за книги, които не сме чели“ (2007)
Награди„Маргьорит Юрсенар“ (2021)
ПовлиянСебастиен Жапризо, Ромен Гари, Ерик Шевилар
Уебсайт
Пиер Байяр в Общомедия

Пиер Байяр (на френски: Pierre Bayard) е френски литературен критик, преподавател, писател и психоаналитик.[1]

Биография

Байяр е роден на 2 декември 1954 г. в Амиен. Следва литература в „Екол нормал“, където защитава докторат. Допълнително следва и получава диплома за клинична психология и личен анализ. От 1986 г. е преподавател по френска литература и професор в университета Париж-VIII.[2]

Първата му книга, „Balzac et le troc de l'imaginaire. Lecture de La Peau de chagrin“ (Балзак и смяната на въображаемото. Четене на „Шагренова кожа“), е издадена през 1978 г.[3]

Прочува се с „Как да говорим за книги, които не сме чели“ от 2007 г.[1] В тази книга с много хумор критикува идеята, че има ясна граница между четене и не-четене, и приканва читателите да изградят едни по-свободни, и по-малко сложни взаимоотношения с литературния текст. Във Франция книгата става бестселър. През 2012 г. Байяр разработва формулата като публикува „Как да говорим за места, които не сме посетили“ и се връща отново към нея[4] през 2020 г., когато публикува книгата „Как да говорим за факти, които не са се случили“.

Байяр е основоположник на „интервенционистичната критика“, като е срещу неутралната критика на литературните произведения. В есетата си често разследва случаи на ненаказани литературни престъпници (поради небрежност на създателите им).[3]

В книгата си „Кой уби Роджър Акройд?“ от 1998 г. прави преглед на разследването на детектива Еркюл Поаро в романа „Убийството на Роджър Акройд“ и представя на читателите мотиви за допуснатите грешки. Същата тема поставя и в книгата си „Аферата „Баскервилското куче“ от 2008 г., в който предполага, че Шерлок Холмс не е разкрил истинския убиец в романа „Баскервилското куче“ и е трябвало да стигне до други заключения. В книгата си „Истината за „Десет малки негърчета“ от 2019 г. напълно поставя под въпрос решението, предоставено от Агата Кристи, за обяснение на случая. А в книгата си „Разследване на Хамлет. Диалогът на глухите“ от 2002 г. твърди, че Клавдий не е убил бащата на Хамлет.[5]

През 2015 г. заедно с историчката и теоретик на изкуството Соко Фай основава Международния център за изследвания и образование на масови убийства (CIREMM), който има за цел да подпомогне на национално и международно ниво изследванията на масовите убийства, вкл. геноцида, колективните самоубийства и престъпленията срещу културата и цивилизацията[6].

Награда за цялостно творчество на името на Маргьорит Юрсенар е присъдена на Байяр през 2021 г.[7]

Пиер Байяр живее със семейството си в Париж.

Библиография

Книги от Пиер Байяр
  • Balzac et le troc de l'imaginaire. Lecture de La Peau de chagrin (1978)[5]
  • Symptôme de Stendhal. Armance et l’aveu (1980)
  • Il était deux fois Romain Gary (1990)
  • Le Paradoxe du menteur. Sur Laclos (1993)
  • Maupassant, juste avant Freud (1994)
  • Le Hors-sujet. Proust et la digression (1996)
  • Qui a tué Roger Ackroyd? (1998 (2002)
  • Lire avec Freud. Pour Jean Bellemin-Noël (1998)
  • Comment améliorer les œuvres ratées? (2000)
  • Enquête sur Hamlet. Le Dialogue de sourds (2002)
  • Le Détour par les autres arts. Pour Marie-Claire Ropars (2004)
  • Peut-on appliquer la littérature à la psychanalyse (2004)
  • Demain est écrit (2005)
  • Comment parler des livres que l'on n'a pas lus? (2007)
    Как да говорим за книги, които не сме чели, изд.: „Сиела“, София (2008), прев. Петя Кондузова-Илиева
  • L'Affaire du Chien des Baskerville (2008)
  • Le Plagiat par anticipation (2009)
  • Et si les œuvres changeaient d'auteur? (2010)
  • Comment parler des lieux où l’on n’a pas été? (2012)
  • Aurais-je été résistant ou bourreau? (2013)
  • Il existe d’autres mondes? (2014)
  • Aurais-je sauvé Geneviève Dixmer? (2015)
  • Le Titanic fera naufrage (2016)
  • L'énigme Tolstoïevski (2017)
  • La vérité sur „Dix petits nègres“ (2019)
  • Comment parler des faits qui ne se sont pas produits? (2020)
  • Oedipe n'est pas coupable (2021)
  • Et si les Beatles n'étaient pas nés ? (2022)
  • Hitchcock s'est trompé. «Fenêtre sur cour» contre-enquête (2023)
  • Aurais-je été sans peur et sans reproche ? Le chevalier Bayardet moi (2024)
  • Je sommes plusieurs. Sur les personnalités multiples (2025)

Книги за писателя

Източници

  1. 1 2 ((fr)) Биографична справка за Пиер Байяр в „Babelio“.
  2. ↑ ((fr)) Биография и библиография във „Franceinter“
  3. 1 2 ((fr)) Биография и библиография на сайта на „Les editions de minuit“
  4. ↑ Сам той отбелязва, че „проблематиката се пресича с тази на вече две публикувани книги“, Bayard P., Comment parler des faits qui ne se sont pas produits, Paris:Minuit, p. 15
  5. 1 2 ((en)) Биография и библиография в „Goodreads“
  6. ↑ ((fr)) Présentation | ciremm // Ciremm.org. Посетен на 12 февруари 2019.
  7. ↑ ((fr)) Pierre Bayard: Prix Marguerite Yourcenar 2021 pour l'ensemble de l'œuvre, Scam.fr, 30 juin 2021.

Външни препратки