Произведения

Книга на Праха (The Book of Dust)

Тъмните му материи (His Dark Materials)

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Биография

По-долу е показана статията за Филип Пулман от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Филип Пулман
Филип Пулман раздава автографи на литературен фестивал в Оксфорд
Филип Пулман раздава автографи на литературен фестивал в Оксфорд
РоденФилип Никълъс Аутрам Пулман
19 октомври 1945 г. (80 г.)
Професияписател
Националност Англия,
 Великобритания
Активен период1972 –
Жанрфентъзи, детска литература, младежка литература
Известни творби„Тъмните му материи“, „Книга за праха“
Наградимедал „Карнеги“
СъпругаДжудит Спелър
Деца2 сина
Подпис
Уебсайтwww.philip-pullman.com
Филип Пулман в Общомедия

Сър Филип Никълъс Аутрам Пулман,[1] CBE (на английски: Sir Philip Nicholas Outram Pullman) е английски писател, най-известен с фентъзи трилогията „Тъмните му материи“. Първият том, „Северно сияние“ (1995), е отличен с медала „Карнеги“[2] и по-късно с наградата „Карнеги на Карнеги“.[3] Третият том, „Кехлибареният далекоглед“ (2000), печели наградата „Уитбред“. През 2003 г. трилогията заема трето място в класацията на Би Би Си „Голямото четене“, включваща 200-те най-добри романа, избрани от британската публика.[4] През 2017 г. Пулман започва съпътстваща трилогия, „Книга за праха“. Към 2025 г. произведенията от двете трилогии, заедно със свързаните с тях разкази, надхвърлят 49 милиона продадени копия.[5]

В анкета на Би Би Си от 2004 г. Пулман е определен като единадесетата най-влиятелна личност в британската култура.[6][7] През 2008 г. вестник „Таймс“ го включва сред „50-те най-велики британски писатели от 1945 г. насам“.[8] През 2019 г. е удостоен с рицарско звание в рамките на новогодишните отличия за приноса му към литературата.[9]

Биография и творчество

Ранни години и образование

Филип Пулман е роден на 19 октомври 1945 г. в Норич, Англия, в семейството на Одри Евелин Мерифийлд и Алфред Аутрам Пулман, пилот от Кралските военновъздушни сили. Поради служебните ангажименти на баща му семейството живее на различни места, включително в Южна Родезия, но по-голямата част от детството на Пулман преминава в село Ланбедр в Ардудуи, Уелс.

През 1954 г., когато Пулман е на седем години, баща му загива в самолетна катастрофа в Кения и е посмъртно удостоен с Отличен летящ кръст (DFC). Година след смъртта му майка му сключва повторен брак и семейството се установява в Северен Уелс. Пулман си спомня как тя му е чела Just So Stories на Ръдиард Киплинг, като отбелязва, че ритмите на Киплинг са се запечатали трайно в паметта му. Сред любимите му книги от детството е „Емил и тримата близнаци“ на Ерих Кестнер, която оказва силно влияние върху него; по-късно той осъзнава паралела между собственото си семейно положение и това на героя Емил.

В ранните си години Пулман открива и комиксите, включително Супермен и Батман, и запазва интереса си към този медиум, като посочва „Приключенията на Тентен“ на Ерже като едно от своите ранни вдъхновения.[10]

Той посещава частите училища „Тейвъръм Хол“ в Таверхам, Норфолк, и „Ийтън Хаус“ в Лондон, а от 1957 г. продължава образованието си в „Исгол Ардудуи“ в Харлех, Гуинед, като прекарва част от времето си и в Норфолк при дядо си, който е бил свещеник. На около дванадесет–тринадесет години чува по-големи ученици да рецитират „Пътешествието на влъхвите“ от Т. С. Елиът – преживяване, което той описва като момент, в който осъзнава значението на поезията за себе си, отбелязвайки нейния „физически ефект“ върху него.[11]

Няколко години по-късно Пулман открива „Изгубеният рай“ на Джон Милтън – произведение, което оказва съществено влияние върху по-късната му работа, включително „Тъмните му материи“. Той си спомня, че при първия досег с поемата е изпитал силна физическа реакция, която оттогава приема като свой „тест за поезия“, подобно на критерия, използван от А. Е. Хаусман.[12] Сред другите литературни влияния, които Пулман посочва, са Омир, Вергилий и Данте.[13]

Като тийнейджър Пулман открива антологията „Нова американска поезия 1945–1960“ на Доналд Алън, която, по негови думи, оказва силно влияние върху литературното му развитие. Той си спомня, че сборникът „нахлува в живота му“ на шестнадесетгодишна възраст и променя представите му за поезията, като особено силно въздействие му оказва поемата „Вой“ на Алън Гинсбърг.[14] Запознаването с Гинсбърг го насочва към творчеството на Уилям Блейк. Пулман описва реакцията си към стиховете от „Песни на невинността и на опита“, „Бракът на небето и ада“, „Предзнаменования за невинността“, както и към поемите Европа и Америка, като непосредствена и силно емоционална, сравнявайки я с „пламък, подскачащ, за да посрещне газова струя“. Той отбелязва, че въздействието на тези текстове е било интуитивно и незабавно, без нужда от анализ или размисъл.

Под влияние на Боб Дилън Пулман започва да пише стихотворения и песни, като по-късно с чувство за хумор отбелязва, че за щастие никоя от тях не е била записана.[15]

От 1965 г. Пулман учи в колежа „Ексетър“ в Оксфорд, където през 1968 г. завършва с бакалавърска степен от трети (най-долен) клас. В интервю за „Оксфорд Стюдънт“ той отбелязва, че „не е харесвал особено курса по английски език“ и с ирония добавя, че би получил диплома от четвърти клас, ако тази категория не е била премахната именно през годината на неговото завършване.[16]

През 1970 г. Пулман сключва брак с Джудит Спелер, с която имат двама сина. По това време започва да преподава на деца на възраст между 9 и 13 години в средното училище „Бишоп Кърк“ в Съмъртаун, Северен Оксфорд. Там пише училищни пиеси и преразказва класически произведения за своите ученици, като по-късно отбелязва, че това е било начин да се упражнява в разказването на истории, използвайки за модел „Илиада“ и „Одисея“.[17]

Кариера

Дебютният роман на Пулман „Обитаваната от духове буря“ (The Haunted Storm, 1972) е съ-носител на наградата за млади писатели на Новата английска библиотека, макар самият автор впоследствие да отказва да го обсъжда. Следва „Галатея“ (Galatea, 1978), фентъзи роман за възрастни.

Училищните пиеси, които Пулман пише по време на преподавателската си работа, вдъхновяват първата му детска книга, „Граф Карлщайн“ (Count Karlstein, 1982). Малко след публикуването на „Рубинът в дима“ (The Ruby in the Smoke, 1985) – викторианска криминална новела и първа част от четирилогиията за Сали Локхарт – той прекратява преподавателската си дейност. Серията продължава със „Сянката на север“ (The Shadow in the North, 1986), „Тигърът в кладенеца“ (The Tiger in the Well, 1990) и „Тайнствената принцеса“ (The Tin Princess, 1994).

През 1989 г. Пулман си сътрудничи с художника Дейвид Мостин върху „Джак с пролетни токове“ (Spring-Heeled Jack), произведение, съчетаващо графичен роман и текст, вдъхновено от популярния герой от евтините сензационни издания.

През 1990 г. публикува реалистичния роман „Счупеният мост“ (The Broken Bridge), който описва като „любовно писмо към пейзажа на Северен Уелс“.[18]

Между 1988 и 1996 г. преподава на непълен работен ден в Уестминстърския колеж в Оксфорд, като паралелно продължава да пише детски книги. Около 1993 г. започва работа върху трилогията „Тъмните му материи“ (His Dark Materials). Първата част, „Северно сияние“ (Northern Lights), е публикувана през 1995 г. (в САЩ излиза през 1996 г. под заглавието „Златният компас“).

Докато работи върху трилогията, Пулман създава и три произведения, които определя като „приказки“: „Дъщерята на фойерверк-майстора“ (The Firework-Maker's Daughter, 1995), „Часовников механизъм, или всичко навито“ (Clockwork, or All Wound Up, 1996) и „Аз бях плъх! или Алените пантофки“ (I Was a Rat! or, The Scarlet Slippers, 1999). „Дъщерята на фойерверк-майстора“ печели златната награда Nestlé Smarties Book Prize.

Трилогията „Тъмните му материи“ продължава с „Ловкият кинжал“ (The Subtle Knife, 1997) и завършва с „Кехлибареният далекоглед“ (The Amber Spyglass, 2000).

Пулман се посвещава на писането на пълен работен ден от 1996 г. насетне. Той продължава да изнася лекции и да публикува статии във вестник „Гардиън“, включително текстове за образованието, в които често критикува според него лишени от въображение образователни политики.[19][20]

През 2004 г. е удостоен с орден CBE в списъка с почетни отличия за Нова година. В същата година е избран за президент на Обществото на Блейк[21] и е гост-редактор на „Литературната антология на Мейс“, сборник с нови произведения на студенти от университетите в Оксфорд и Кеймбридж.

Пулман се завръща към жанра на приказките с „Плашилото и неговият слуга“ (The Scarecrow and His Servant, 2004), което печели наградата Silver Smarties.

През 2008 г. Пулман започва работа върху „Книга за праха“ (The Book of Dust), съпътстваща трилогия към „Тъмните му материи“, както и върху „Приключенията на Джон Блейк“ ("The Adventures of John Blake") – история, създадена за британския детски комикс The DFC в сътрудничество с художника Джон Агс.[22]

През 2012 г., по време на пауза в работата си върху „Книга за праха“, Пулман е поканен от изд. „Пенгуин Класик“ да подбере 50 класически приказки на братя Грим от техния сборник, включващ над 200 истории. Той отбелязва, че „не всички са с еднакво качество“, като подчертава, че някои са „очевидни класики“ и че подборът не би могъл да мине без произведения като „Румпелщилцхен“ и „Пепеляшка“.[23]

През 2017 г. е публикуван сборникът с негови лекции и есета Daemon Voices: On Stories and Storytelling, който обединява размишленията му върху разказването на истории и творческия процес.[24]

Тъмните му материи

 Основна статия: Тъмните му материи

Трилогията „Тъмните му материи“ се състои от романите „Северно сияние“ (публикуван в Северна Америка като „Златният компас“), „Острият кинжал“ и „Кехлибареният далекоглед“. Заглавието на поредицата е заимствано от книга II на „Изгубеният рай“ на Джон Милтън.

„Северно сияние“ се развива в паралелна вселена, в която душите на хората са въплътени в животински спътници, наречени демони. Пулман посочва като едно от вдъхновенията си демона на Сократ, описан в „Апологията на Сократ“ на Платон.[25] Сюжетът на трилогията проследява Лира Белакуа, момиче, израснало в колежа „Джордан“ в Оксфорд. „Северно сияние“ печели както годишния медал „Карнеги“[26] и наградата за детска литература на вестник „Гардиън“, , която може да бъде присъдена на даден автор само веднъж.[27]

Втората книга, „Острият кинжал“, въвежда Уил Пари – момче от нашата вселена.

Третата част, „Кехлибареният далекоглед“, разгръща действието в множество вселени и е отличен с наградата „Уитбред“ за най-добра детска книга за 2001 г., както и с наградата „Уитбред за книга на годината“ през 2002 г., като става първата детска книга, удостоена с това отличие. През 2003 г. романът заема трето място в анкетата „Голямото четене“ (Big Read) на Би Би Си.

Пулман е автор и на три съпътстващи произведения към трилогията: „Оксфорд на Лира“ (Lyra's Oxford, 2003), „Имало едно време на Север“ (Once Upon a Time in the North, 2008) и „Серпентинa“ (Serpentine, 2020). Той споменава и друго планирано произведение, известно условно като „зелената книга“, което ще разшири историята на героя Уил Пари.

Пулман е разказвач на несъкратените аудиокниги на трите романа от трилогията „Тъмните му материи“, които са записани с участието на пълен актьорски състав.

Книга за праха

„Книга за праха“ (The Book of Dust) включва герои и събития от „Тъмните му материи“. Пулман отбелязва, че новата поредица не е нито продължение, нито предистория, а „еквивалент“.[28]

La Belle Sauvage, първият том от трилогията „Книга за праха“, е публикуван през 2017 г. от Penguin Random House Children's и David Fickling Books във Великобритания и от Random House Children's в САЩ.[29][30] Продължението, „Тайната общност“ (The Secret Commonwealth), излиза през октомври 2019 г. В него се появява герой, кръстен на Нур Худа ел-Уахаби – 16-годишна жертва на пожара в лондонската кула Гренфел. Името е избрано в рамките на благотворителния търг Authors for Grenfell Tower, в който Пулман предлага на най-високия наддавач правото да назове герой в предстоящата трилогия. Търгът събира 32 400 паунда.[31] Третата и последна книга от поредицата, „Полето с рози“ (The Rose Field), е публикувана на 23 октомври 2025 г.[32]

Стил и влияние

В епиграфа към „Кехлибареният далекоглед“ Пулман отбелязва, че принципът му при изследването на роман е „чети като пеперуда, пиши като пчела“, като подчертава, че всяка стойност в неговата история се дължи на „нектара“, открит в произведенията на по-добри писатели. Той посочва три основни влияния: есето „За марионетния театър“ ('On the Marionette Theatre') от Хайнрих фон Клайст, което прочита за първи път в превод на Идрис Пари в литературното приложение на „Таймс“ през 1978 г.; „Изгубеният рай“ на Джон Милтън; и творчеството на Уилям Блейк.[33] Той отдава заслуга и на своя учител Енид Джоунс, за която казва, че му е „показала, че отговорността и удоволствието могат да съществуват едновременно“.[34]

Британската журналистка Кристина Патерсън отбелязва, че „Дъщерята на фойерверк-майстора“ е едновременно приключенска история и разширена метафора за създаването на изкуство. Clockwork е определяна като готическо фентъзи със зловещ обрат, силно повлияно от немския романтизъм, както и като философска притча, която изследва понятията за свободна воля, причина и следствие. „Аз бях плъх!“ е описвана като закачлива история за Роджър, момчето-плъх, и едновременно с това като пародия на сензационалистичните аспекти на журналистиката.

Пулман коментира собствената си творческа цел, като подчертава, че се стреми историите му да бъдат еднакво увлекателни както за млади, така и за възрастни читатели: „Това, което не искам да правя, е да пиша книга, която има глупави фарсове за деца и умни неща за възрастни. Искам всички те да се наслаждават на едни и същи части по една и съща причина – но може би да виждат различни неща в нея.“[35]

Пулман интегрира научни идеи в своето творчество. „Тъмните му материи“ стъпват върху многосветовното тълкуване на квантовата теория и върху концепцията за тъмната материя. Той отбелязва, че тъмната материя му е служила като „много полезна метафора“ и че „от 1993 г. стиска палци да не открият какво представлява тя, преди да е завършил“ трилогията.

Друга ключова тема в работата му е природата на съзнанието. Пулман коментира, че „науката очевидно е област, в която въображението може да триумфира“, но подчертава, че съществуват явления, които според него се изразяват по-пълноценно чрез литературата, музиката, поезията или визуалните изкуства. Той отбелязва, че „фанатичните триумфалистки поддръжници на науката“ биха твърдяли, че тези явления ще бъдат обяснени един ден, но според него „вече сме стигнали до там“, тъй като те могат да бъдат открити в творчеството на Шели, Кийтс и Шекспир, както и в музиката на Стравински и Дебюси..

Библиография

Самостоятелни произведения

  • The Haunted Storm (1972), роман
  • Galatea (1976), роман
  • Count Karlstein (1982), роман за деца
  • How to be Cool (1987), младежки роман
  • Spring-Heeled Jack (1989), роман за деца
  • The Broken Bridge (1990), младежки роман
  • The White Mercedes (1992), преиздаден и като The Butterfly Tattoo (1998), младежки роман
  • The Wonderful Story of Aladdin and the Enchanted Lamp (1993), детска книжка с картинки
  • Clockwork All Wound Up (1995), детска повест
  • The Firework-Maker's Daughter (1995), детска повест
  • Mossycoat (1998), детска приказка
  • I was a Rat! or The Scarlet Slippers (1999), роман за деца
  • Puss in Boots: The Adventures of That Most Enterprising Feline (2000), детска приказка
  • The Scarecrow and his Servant (2004), роман за деца
  • The Good Man Jesus and the Scoundrel Christ (2010), роман – част от поредицата Canongate Myth
  • Fairy Tales From The Brothers Grimm (2012), сборник с разкази

Поредици

Поредица „Тъмните му материи“ (His Dark Materials)

  1. Northern Lights (1995) – издаден и като The Golden Compass
    Северно сияние, изд. „Бард“, София (2004), прев. Силвана Миланова
  2. The Subtle Knife (1997)
    Острият кинжал, изд. „Бард“, София (2004), прев. Силвана Миланова
  3. The Amber Spyglass (2000)
    Кехлибареният далекоглед, изд. „Бард“, София (2004), прев. Силвана Миланова
    Тъмните му материи – сборник, изд. „Бард“, София (2009)

Поредица „Книга за праха“ (The Book of Dust)

Продължение на „Тъмните му материи“

  1. La Belle Sauvage (2017)
  2. The Secret Commonwealth (2019)
  3. The Rose Field (2025)
Съпътстващи книги
  • 0.5 Once Upon a Time in the North (2008), повест, преквел на „Северно сияние“
  • 0.6 The Collectors (2014), разказ, между La Belle Sauvage и „Северно сияние“
  • 3.5 Lyra's Oxford (2003), повест, след „Клехлибареният далекоглед“
  • 3.6 Serpentine (2020), повест, след „Клехлибареният далекоглед“
  • 3.7 The Imagination Chamber (2022), придружаваща книга

Поредица „Сали Локхарт“ (Sally Lockhart)

  • The Ruby in the Smoke (1985)
  • The Shadow in the North (1986) – издаден и като The Shadow in the Plate
  • The Tiger in the Well (1990)
  • The Tin Princess (1994)

Поредица „Бандата Ню Кът“ (The New-Cut Gang)

  • Thunderbolt's Waxwork (1994)
  • The Gasfitter's Ball (1995)

Пиеси

  • Frankenstein (1990)
  • Sherlock Holmes and the Limehouse Horror (1992)

Документалистика

  • Ancient Civilizations (1978), история
  • Using the Oxford Junior Dictionary (1978), гид
  • Daemon Voices: Essays on Storytelling (2017), есета

Комикси

  • The Adventures of John Blake (2008), в The DFC и The Phoenix

Източници

  1. ↑ Page N1 | Supplement 62507, 29 December 2018 | London Gazette | the Gazette
  2. ↑ (Carnegie Winner 1995) Архив на оригинала от 2013-12-24 в Wayback Machine.. Living Archive: Celebrating the Carnegie and Greenaway Winners. CILIP. Посетен на 9 юли 2012.
  3. ↑ "70 Years Celebration: Anniversary Top Tens" Архив на оригинала от 2016-10-27 в Wayback Machine.. The CILIP Carnegie & Kate Greenaway Children's Book Awards. CILIP. Посетен на 9 юли 2012.
  4. ↑ "BBC – The Big Read". BBC. April 2003. Посетен на 25 юли 2019
  5. ↑ Highly Anticipated Final Volume of Philip Pullman's Book of Dust Trilogy Slated for October // Publishers Weekly. 29 април 2025.
  6. ↑ "BBC – The Big Read". BBC. April 2003. Посетен на 25 юли 2019
  7. ↑ Highly Anticipated Final Volume of Philip Pullman's Book of Dust Trilogy Slated for October // Publishers Weekly. 29 април 2025.
  8. ↑ Page N1 | Supplement 62507, 29 December 2018 | London Gazette | the Gazette
  9. ↑ New Year Honours List United Kingdom // Посетен на 28 декември 2018.
  10. ↑ Pullman, Philip. His Dark Materials. Everyman's Library.
  11. ↑ Jones, Terry. Philip Pullman and Miss Jones // BBC, 29 март 2007.
  12. ↑ Pullman, Philip. Introduction. Paradise Lost, John Milton, Oxford University Press, 2005
  13. ↑ Pullman, Philip. His Dark Materials. Everyman's Library.
  14. ↑ Philip Pullman's 6 favorite books // The Week.
  15. ↑ Jones, Terry. Philip Pullman and Miss Jones // BBC, 29 март 2007.
  16. ↑ "BBC – The Big Read". BBC. April 2003. Посетен на 25 юли 2019
  17. ↑ Mechanic, Michael. His Grimm Materials: A Conversation With Philip Pullman // Mother Jones (magazine).
  18. ↑ Jones, Terry. Philip Pullman and Miss Jones // BBC, 29 март 2007.
  19. ↑ Page N1 | Supplement 62507, 29 December 2018 | London Gazette | the Gazette
  20. ↑ Pullman, Philip. Common sense has much to learn from moonshine // The Guardian. Посетен на 23 декември 2014.
  21. ↑ Report to St James’s 2004 Архив на оригинала от 2012-03-07 в Wayback Machine.. blakesociety.org
  22. ↑ Page N1 | Supplement 62507, 29 декември 2018 | London Gazette | the Gazette
  23. ↑ Page N1 | Supplement 62507, 29 December 2018 | London Gazette | the Gazette
  24. ↑ "BBC – The Big Read". BBC. April 2003. Retrieved 25 July 2019
  25. ↑ Page N1 | Supplement 62507, 29 декември 2018 | London Gazette | the Gazette
  26. ↑ (Carnegie Winner 1995) Архив на оригинала от 2013-12-24 в Wayback Machine.. Living Archive: Celebrating the Carnegie and Greenaway Winners. CILIP. Посетен на 9 юли 2012.
  27. ↑ "Guardian children's fiction prize relaunched: Entry details and list of past winners". The Guardian 12 март 2001. Посетен на 2 август 2012.
  28. ↑ Kean, Danuta. Philip Pullman offers first look at His Dark Materials follow-up The Book of Dust // The Guardian. 26 май 2017. Посетен на 1 декември 2020.
  29. ↑ Page N1 | Supplement 62507, 29 December 2018 | London Gazette | the Gazette
  30. ↑ "BBC – The Big Read". BBC. April 2003. Retrieved 25 July 2019
  31. ↑ Highly Anticipated Final Volume of Philip Pullman's Book of Dust Trilogy Slated for October // Publishers Weekly. 29 April 2025.
  32. ↑ Page N1 | Supplement 62507, 29 December 2018 | London Gazette | the Gazette
  33. ↑ Pullman, Philip. His Dark Materials. Everyman's Library.
  34. ↑ Jones, Terry. Philip Pullman and Miss Jones // BBC, 29 март 2007.
  35. ↑ Page N1 | Supplement 62507, 29 December 2018 | London Gazette | the Gazette

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Philip Pullman в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“