Книги
Произведения
Поема
- Сваляне на всички:
Биография
По-долу е показана статията за Омир от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Омир Ὅμηρος | |
| древногръцки поет | |
.jpg) | |
| Роден |
около IX век пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | около VIII век пр.н.е.
|
| Етнос | гърци |
| Литература | |
| Жанрове | Епопея |
| Известни творби | „Илиада“ „Одисея“ |
| Уебсайт | |
| Омир в Общомедия | |
_-_Homer_and_his_Guide_(1874).jpg)
Омир (на старогръцки: Όμηρος, „заложник“) е легендарен (според някои митичен) древногръцки епически поет и аед. Считан е за един от основоположниците на древногръцката и въобще – на европейската литература.
Според преданието Омир е бил сляп и изпълнявал наизуст песните си. За живота му обаче не се знае нищо конкретно. Противоречиви са и сведенията за времето, през което е живял. Като по-вероятно се приема, че е живял през втората половина на VIII и началото на VII век пр.н.е. Самото име, с което е наричан, е известно главно от гръцки области, в които се е говорило на еолийски диалект.[1][2] Множество гръцки градове си оспорват честта да бъдат възприемани, като негово родно място. Сред селищата, на които това се приписва са Колофон, Пилос, Аргос и Атина. Според най-разпространената версия той е роден в йонийската част на Мала Азия, може би в Смирна или на остров Хиос, а умира на остров Иос.[3]
Според някои учени Омир не е реална историческа личност. Други обаче поддържат, че той действително е съществувал. Толкова малко се знае за него, че според един крилат израз „поемите не са написани от Омир, а от някой друг със същото име“. Изследователят на класическата литература Ричмънд Латимор, автор на добър поетичен превод на двете му най-известни поеми („Илиада“ и „Одисея“) на английски, пише научен труд, озаглавен „Омир, коя е тя?“ (Homer: Who Was She?). Самюел Бътлър е по-конкретен, като излиза с теорията, че авторът на Одисея (но не и на Илиада) е жена – млада сицилианка. Тази идея по-късно е разработена от Робърт Грейвс в романа му Дъщерята на Омир.
Творчество
- Гърците от V и VI век пр.н.е. приписват на Омир цялата традиционна епична поезия в хекзаметричен стих.[4] Днес е трудно да се каже дали Омир е живял наистина и дали именно той е съчинил двата известни епоса за Троянската война, които са в основата на западната литература – поемите „Илиада“ и „Одисея“. Освен тях за негови са смятани – по свидетелства на някои древни автори – и всички стихове от Епическия цикъл, включително „Малка Илиада“, „Киприя“, „Епигони“ (тивански поеми за Едип и синовете му) и много други произведения. За част от тях, като сборника „Омирови химни“, краткият комически епос „Батрахомиомахия“ („Войната между жабите и мишките“) или „Маргити“, днес се смята, че е слабо вероятно да са писани от него.
Анализи на структурата и речника на Илиада и Одисея показват, че поемите съдържат редовно повтарящи се фрази; повтарят се дори цели строфи. Възможно е Илиада и Одисея да са били поеми, разпространявани устно, съчинени в даден момент от поет, който е използвал колекция от запаметени традиционни стихове и фрази. Милман Пери и Албърт Лорд изтъкват, че такава развита устна традиция, чужда на днешната писмена култура, е типична за епоса.
Точно кога поемите, приписвани на Омир, са приели твърда писмена форма, е спорен въпрос. Традиционният отговор е „хипотезата за записването“, според която неграмотният Омир диктува поемата си на грамотен писар през VI век пр.н.е. или по-рано. По-радикални хомеристи, като Грегори Наги, твърдят, че каноничният текст на Омировите поеми под формата на ръкопис не е съществувал преди Елинистичния период (III – I век пр.н.е.). Сред учените в общи линии се приема, че старият материал на Илиада и Одисея, водещ началото си от VIII век пр.н.е. е преминал през процес на стандартизиране и редактиране. Важна роля изиграва атинският тиран Хипарх, който реформира рецитацията на Омировата поезия на фестивала Панатенея. Много изследователи на класическата литература смятат, че тази реформа трябва да е довела до създаване на каноничен писмен текст.
Многократно е разискван въпросът как един и същи поет е могъл да създаде „Илиада“ и „Одисея“, а за „Батрахомиомахия“, Омировите химни и поемите от Епическия цикъл преобладава мнението, че са по-късни от двете големи епически поеми. Друг важен въпрос е евентуалната историческа основа на разказаното в поемите, приписвани на Омир. Възможно е част от достоверността на творбите да е била изгубена при записването им на съвременен елински език, извършено през Елинистичния период, т.е. около седем века след смъртта на певеца.[5] Придружителните коментари към Илиада и Одисея започват да изтъкват фактическите несъответствия в произведенията. Съвременните изследователи на класическата литература продължават тази традиция.
Разкопките на Хайнрих Шлиман в края на XIX век започват да убеждават учените, че разказът за Троянската война почива върху историческа основа. От друга страна, изследванията, извършени от Милман Пери и Албърт Лорд върху устния епос на сръбски, хърватски и турски език подкрепят тезата, че в устните култури могат да се съхраняват дълги поеми, преди някой да се погрижи да ги запише.[6]
Омировият въпрос
Към III век пр.н.е. някои учени в Александрия в Египет се усъмняват в авторството на Омир за книгата „Одисея“, но съществуването на поета не е било подлагано на съмнение. Въобще в Древността никой не се е съмнявал в съществуването на Омир. Платон (429–317 г. пр.н.е.) говори, че този поет „е възпитал цяла Елада“, а Аристотел (384–322 г. пр.н.е.) на много места в своите книги се позовава на Омир. Херодот (484–406 г. пр.н.е.) твърди, че Омир и Хезиод са живели около 400 г. преди него (Истории, кн. 2), а Тукидид (481–397 г. пр.н.е.) споменава за 8 век пр.н.е.. Някои по-късни биографи на Омир твърдят, че е живял през времето на Троянската война, тоест през XII или XI век пр.н.е.
Няколко легенди приписват на Омир различен произход и родно място. Така в изследванията си Барбара Грациози описва как сатирикът Лукиан го представя за вавилонец на име Тигран, който приема името Омир, след като е пленен от гърците (Όμηρος означава заложник).[7] Има и теория, че това име е получено от наименованието на група поети, наричани хомериди, което буквално означава „синове на заложници“, т.е. потомци на военнопленници (които не изпращат на война, защото тяхната лоялност на бойното поле би била съмнителна, така че не загиват в битки). Когато император Адриан поставя пред оракула в Делфи въпроса за произхода на Омир, той му отговаря, че Омир произлиза от Итака и е син на Епикаста (дъщеря на Нестор) и Телемах, герои на поемата „Одисея“.[8] Подобни истории изобилстват в античните биографии на Омир.[3]
Вижте също
Бележки
- ↑ Silk, Michael. Homer: The Iliad. Cambridge, Cambridge University Press, 1987. с. 5.
- ↑ ...and Homeros is, at the very least, a real Greek name (attested, as a matter of fact, in Aeolic-speaking districts). – Homer: The Iliad, 2nd Edition. M. S. Silk
- 1 2 Kirk, G.S. Homer and the Epic: A Shortened Version of the Songs of Homer. London, Cambridge University Press, 1965. с. 190.
- ↑ Murray, Gilbert. The Rise of the Greek Epic. с. 93.
- ↑ Летопис на старите царства от Троянската война до Александър Велики, сър Исак Нютон
- ↑ Parry, Adam (ред.). The Making of Homeric Verse: The Collected Papers of Milman Parry. Oxford, Clarendon Press, 1987.
- ↑ Graziosi, Barbara. Inventing Homer:The Early Reception of Epic. Cambridge University Press, 2002. с. 127.
- ↑ Parke, Herbert W. Greek Oracles. 1967. с. 136 – 137.
Външни препратки
Безплатни електронни издания в Проект Гутенберг
- Одисея в превод на Самюел Бътлър (1835 – 1902) ((en))
- Одисея в превод на Андрю Ланг (1844 – 1912) и Самюел Хенри Бътчър (1850 – 1910) ((en))
- Одисея в превод на Александър Поуп (1688 – 1744) ((en))
- Илиада в превод на Самюел Бътлър (1835 – 1902) ((en))
- Илиада в превод на Андрю Ланг (1844 – 1912) ((en))
|
