Невена Стефанова (преводач)

Преводни произведения

Пиеса

Поезия

Биография

По-долу е показана статията за Невена Стефанова от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Невена Стефанова
българска поетеса и преводачка
Родена
Починала
23 април 2012 г. (89 г.)

Националност България
Учила вНационална художествена академия
Работилажурналист, писател
Семейство
БащаБорис Светлинов
СъпругМихаил Величков (1945 – 1993)

Невена Борисова Стефанова е българска поетеса, преводачка и есеистка.

Биография и творчество

Родена е в София през 1923 година в семейството на писателя Борис Светлинов. Завършва гимназия през 1941 година и специалност „Живопис“ в Държавната художествена академия през 1946 година. Преподавател ѝ е проф. Илия Петров. През 1945 година сключва брак[1] с писателя и драматург Михаил Величков (1917 – 1993). Отива в Унгария, за да изучава унгарски език и да превежда унгарска поезия (1949 – 1951).[2]

През 1952 и между 1960 – 1963 година Стефанова работи като редактор в сценарната комисия при Българска кинематография. През 1957 година работи като редактор във вестник „Народна култура“, а през 1958 – 1959 година – в списание „Жената днес“.[3]

Поетичният дебют на Невена Стефанова е през 1945 година с поемата „Без име“. Автор е на множество поетични, публицистични и документални книги:

  • 1945 – „Без име: лирична поема“ („НС ОФ“, С.)
  • 1948 – „Стихотворения“, библ. „Смяна“ („Народна младеж“, С.)
  • 1951 – „Лято в пустата“, стихотворения („Български писател“, С.)
  • 1952 – „Щит на мира“, поема („Профиздат“, С.)
  • 1954 – „Гласовете на равнината. Стихотворения“ („Български писател“, С.)
  • 1957 – „Стихове“ („Български писател“, С.)
  • 1958 – „Цветен филм", библ. „Стършел“ №20 („Профиздат“, С.)
  • 1959 – „Романтично пътешествие: пътеписи и очерки“ („Български писател“, С.)
  • 1960 – „Откриване на света“, повести („Профиздат“, С.)
  • 1962 – „Созополски стъклописи“, размисли, портрети и скици („Профиздат“, С.)
  • 1963 – „Нови стихове“ („Български писател“, С.)
  • 1964 – „Пътешествия: Бележки, импресии, очерки“ („Държавно издателство“, Варна)
  • 1965 – „Из лабиринта на Родопа“, пътни бележки („НС ОФ“, С.)
  • 1965 – „През девет баиря“, пътни бележки – от Родопите („Христо Г. Данов“, Пловдив)
  • 1966 – „Антология на съвременната френска поезия“ (съставителство, „Народна култура“, С.)
  • 1967 – „Писма и стихове“ („Български писател“, С.)
  • 1968 – „Поезия“ („Български писател“, С.)
  • 1970 – „Непознати улици. Стихотворения“ („Български писател“, С.)
  • 1972 – „В гипсовата отливка“, повест („Български писател“, С.)
  • 1973 – „Откровения“, стихотворения („Български писател“, С.)
  • 1974 – „Гипсовата отливка. Dum spiro, spero“, повест и пътепис („Български писател“, С.)
  • 1975 – „Следата от нас (художествено-документален дневник)“ („Български писател“, С.)
  • 1978 – „Последното денонощие“, роман („Български писател“, С.)
  • 1981 – „Книга за Златю Бояджиев“ (издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив)
  • 1981 – „Книга за Васил Бараков“ (издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив)
  • 1981 – „Книга за Давид Перец“ (издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив)
  • 1981 – „100 шедьоври на европейската любовна лирика XX в.“ сборник (подбор и предговор, „Народна култура“, С.)
  • 1983 – „Избрани произведения“ в два тома („Български писател“, С.)
  • 1984 – „Докато ви чакаме“, роман-хроника („Български писател“, С.)
  • 1986 – „Амплитуди (портрети, есета, спомени, скици)“ („Български писател“, С.)
  • 1987 – „Две далечни светлини. Страници от семейния архив“ („Български писател“, С.)
  • 1995 – „Мистичният път“, лирика („Хемус“, С.)
  • 1997 – „Помръкнали сияния“, стихове и проза („Свободно поетическо общество“, С.)
  • 1998 – „Книга за Михаил Величков“ (ИК „Зограф“, Варна)
  • 2001 – „Авантюри. Опити за автобиография“ („Отечество (издателство)“, С.)
  • 2003 – „Императрица Зое“ (ИК „Факел“, ISBN 9544110855)
  • 2004 – „Личности и съдби“ (ИК „Гутенберг“, София, ISBN 954-9943-76-3)

Две от книгите ѝ, „През девет баира“ (1965) и „Нови стихове“ (1963) са забранени от властите преди 1989 година.[4] През 1988 година става член-съучредител на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България.[5] От 1990 година е член на ръководството на Българския ПЕН център.[3]

Родословие

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги
Богданов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Богданов
 
Иван Богданов
(1855  1911)
 
Лазар Богданов
 
Елена Богданова
 
Александър Богданов
(1848   1901)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тодор Богданов
(?  след 1938)
 
Георги Богданов
(1879  1939
 
Роксандра Богданова
(1871  ?)
 
Илия Попстефанов
(1866  1936)
 
Владимир Богданов
 
Давид Богданов
 
Иван Богданов
 
Георги Богданов
 
Илия Богданов
(1893  ?)
 

Източници

  1. Статия във в. „Култура“ от 14 май 2002, архив на оригинала от 14 юли 2011, https://web.archive.org/web/20110714043612/http://www.kultura.bg/media/my_html/2232/rainov.htm, посетен на 20 февруари 2010
  2. Невена Стефанова // Речник на българската литература след Освобождението. Посетен на 17 април 2024.
  3. 1 2 Биографична информация и поезия на Невена Стефанова, Литернет
  4. „Шести отдел“, Димитър Иванов, ИК Труд, 2004, ISBN 954-528-428-5, стр. 437
  5. Списък членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, архив на оригинала от 13 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070713001418/http://www.omda.bg/arhiv/dokumenti_politicheski/spisak.htm, посетен на 20 февруари 2010

Външни препратки