Биография
По-долу е показана статията за Надя Кехлибарева от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Надя Кехлибарева | |
| Родена | 22 ноември 1933 г. |
|---|---|
| Починала | 16 октомври 1988 г. |
| Професия | поет, преводач, редактор, преподавател |
| Националност |  България |
| Активен период | 1956 – 1988 |
Надя Димитрова Кехлибарева е българска поетеса и преводачка.
Биография и творчество
Надя Кехлибарева е родена на 22 ноември 1933 г. във Варна. Завършва френска филология в Софийския университет и работи като учителка, преподавателка в курсове по немски и френски език към Министерството на външните работи. Дългогодишен редактор е в отдел „Поезия“ в „Народна младеж“ и „Български писател“. Специализира в Германия и САЩ.[1]
Автор на десетки книги за възрастни и деца от 1956 г. Книги: „Моето море“ (1960), „Планината на силните“ (1965), „Ветровете над залива“ (1970), „Тревогите живеят дълго“ (1970), „Кръгла година“ (1974), „Синьо пристанище“ (1976), „Отражения“ (1978), „Бряг на очакването“ (1979), „Женски светове“ (1982), „Любовта е близо“ (1983), „Цвете на хълма“ (1983, избрани стихове), „Моряшка земя“ (1984), „С твоята усмивка“ (1985), „Интимен свят“ (1986), „Един живот не стига“, „Има навсякъде хубост“, „Целувката“ (1990) и др. Книги за деца: „Цветни стъкълца“ (1966), „Катеринчето, бате Стамо и другите“ (1979), „Ленка и старият град до морето“ (1983), „Приказки от моряшкия куфар“ (1984), „Птиче с качулка“ (1985), „Гостенче с бодли“ (1992) и др. Превежда руски, немски и френски поети.
Член е на Съюза на българските писатели.[2]
Умира на 16 октомври 1988 г.
Галерия
Паметна плоча на дома на Надя Кехлибарева
Сградата на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ № 167
Източници
- ↑ Биография и стихове
- ↑ Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 15 юни 2026 г.
