Преводни произведения

Поезия

Биография

По-долу е показана статията за Магдалена Костова-Панайотова от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Магдалена Костова-Панайотова
български литературовед
Родена
Учила вСофийски университет
Работила вСофийски университет
Югозападен университет „Неофит Рилски“
Научна дейност
ОбластФилология

Магдалена Костова-Панайотова е българска литературоведка, славистка, литературна критичка и журналистка.

Биография

Родена е в Плевен. Завършила е Руската езикова гимназия в София и българска филология и журналистика в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ (1991).[1]

От 1993 до 1996 г. е аспирантка на самостоятелна подготовка в Катедрата по руска литература при СУ „Св. Климент Охридски“. Защитава дисертация на тема „Художественият свят на Георгий Иванов. Поезия и проза“ (1997). От 1999 до 2002 г. води лекции на хонорар към ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, а от 2000 до 2011 г. – към СУ „Св. Кл. Охридски“. От 2006 г. след конкурс е редовен доцент по руска литература към Югозападния университет „Неофит Рилски“, а от 2010 г. – професор.[1]

Автор на рецензии, отзиви и др. материали в периодичния печат – „Литературен вестник“, „Култура“, „Неделник“, сп. „Език и литература“, „Български език и литература“ и др. Автор на учебни и методически материали в сп. „Ученически свят“, „Аз Буки“ и др.[1]

Членство в научни и обществени организации

Магдалена Костова-Панайотова членува в:

  • Съюза на учените в България,
  • Международната асоциация на преподавателите по руски език и литература – МАПРЯЛ,
  • Българската асоциация на университетските жени (БАУЖ),
  • Литературната академия „Аудитория“ – „Максим Горки“, Москва.
  • Българския ПЕН клуб

Редакторска работа

Магдалена Костова-Панайотова осъществява и активна редакторска дейност. Редактор е на рубриките „Култура“, „Общество“ и „Личности“ на вестник „Неделник“, Ню Йорк (2000 – 2007). Редактор в електронното списание „Public Republic“.[2]

Член е на редакционната колегия на международното ежемесечно литературно-научно списание Другое полушарие (Москва).[3]

Член е на международния редакционен съвет на сп. „Вестник славянских культур“ (Москва).[4]

Член е на редкционния съвет на сп. „Чуждоезиково обучение“ (Web of science).

Член е на редакционния съвет на OPEN JOURNAL FOR STUDIES IN LINGUISTCS (OJSL).

Член е на редакционния съвет American International Journal of Humanities and Social Science (AIJHSS).

Редактор е в електронно списание „LiterNet“.

Главен редактор е на сп. „Езиков свят“, орган на Филологическия факултет в ЮЗУ, Благоевград.[5]

Преводи

Преводач и редактор на 15 книги към издателствата „ПАН“, „Слънце“ и „Труд“. Сред преводите на М. Панайотова са текстове на Георгий Иванов, Дмитрий Пригов, Генадий Айги, Вадим Степанцов, Юлия Немирова, Модрис Аузинш.

Награди

  • Носител на наградата на Българско национално радио за стихосбирката Тропизми (1997),
  • Носител на наградата за литературна критика от конкурса „Южна пролет“ – за книгата Животът, който ми се присъни (Поезията и прозата на Георгий Иванов) (2000).
  • Подкрепа на Министерството на културата – за 2015 г. за книгата „Вечност и още един ден“

Библиография

До декември 2020 г. Магдалена Костова-Панайотова е автор на 12 книги (9 от тях научни) и около 150 статии в специализирания периодичен печат. Автор и съавтор на 4 учебни помагала. Автор и редактор в три енциклопедии – „Българска енциклопедия от А до Я“, издателство „Труд“, 2002, второ издание 2003; „Герои на световната литература“, Издателство „Труд“, 2008 и Българска енциклопедия в 3 тома, издателство на БАН.

Монографии

  • Между играта и откровението (Прозата на Георгий Иванов). София: Светра, 1995.
  • Животът, който ми се присъни (Поезията и прозата на Георгий Иванов). София: Херон Прес, 2000, 206 с. ISBN 954-580-074-7
  • Българската литературна класика. София: Сема – РШ, 2003 (второ доп. изд., 2004), 200 с. ISBN 978-954-802-137-4
  • Dэ_конструкция на канона. Руска неофициална лирика. София: Сема – РШ, 2003, 128 с. ISBN 954-802-120-Х
  • В полето на авангарда. Руската поезия: 50-90-те г. на ХХ век. София: Сема – РШ, 2006, 239 с. ISBN 978-954-8021-74-6
  • Руският ХХ век чете: класиката, без която не можем. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2008, 125 с. ISBN 978-954-680-567-6
  • Руският поетически авангард през ХХ век: теория и практика. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2010. ISBN 978-954-680-648-2
  • Близки непознати. Другият език или за езиците на Другостта. Благоевград. УИ „Неофит Рилски“, 2013. ISBN 978-954-680-882-0
  • По шевовете на литературата (Между Изтока и Запада - граници и идентичности). УИ "Неофит Рилски", Благоевград, 2021 ISBN 978-954-00-0269-9

Стихосбирки

  • Тропизми. София: Китира, 1996.
  • Падащи знаци. Велико Търново: Фабер, 2008.
  • Вечност и още един ден. Университетско издателство, Благоевград, 2015.

Източници

Външни препратки