Биография
По-долу е показана статията за Харитон Генадиев от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Харитон Генадиев | |
| български журналист, лексикограф и преводач | |
 | |
| Роден |
1861 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Павел Иванов Генадиев Михаил Генадиев |
| Деца | Иван Генадиев |
| Харитон Генадиев в Общомедия | |
Харитон Иванов Генадиев е български журналист, лексикограф и преводач.[1]
Биография
Роден е през 1861 година в Битоля, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Дядо му е българският митрополит Генадий Велешки (1830-1890), син е на Иван Генадиев Хармосин, а видният политик Никола Генадиев му е брат. През 1876 година семейството му се премества в Пловдив. Генадиев завършва гимназия в Пловдив като частен ученик, а след това галатасарайския лицей „Мектеб и Сюлеймание“ в османската столица Цариград. Заема различни административни длъжности в Източна Румелия.
По-късно служи в Българската екзархия в Цариград и в 1887 година прави неуспешен опит да основе екзархийски вестник в Цариград в 1887 година.[2] Връща се в Пловдив, където закупува печатницата на французина Едуард Дионе и от 1888 до 1890 година издава успешното списание за преводни романи и разкази „Зимни нощи“.[2][3] В 1890 година основава всекидневника „Балканска зора“, първият голям и траен български всекидневен вестник след Освобождението, на който до 1894 година е главен редактор.[2]
От 1903 година до 1907 година е началник на отдела по печата на Външното министерство и шеф на Българската телеграфна агенция. От 1912 до 1914 година е секретар на кабинета на цар Фердинанд I.
Прави много преводи от френски:
- Александър Дюма - баща, „Граф Монте Кристо“, 1889
- Молиер, „Благородникът“, 1890
- Александър Дюма - баща, „Съвестта“, 1893
- Жул Верн, „Капитан Немо или 2000 левги под море“, 1893
- Жул Верн, „Чанселор“, 1895
- Виктор Юго, „Клетниците“, 1897-1898
- Александър Дюма - баща, „Рицарят на червения дом“, 1918
- Жул Верн, „Около месечината“, 1919
- Жул Верн, „Тайнственият остров“, 1921
Харитон Генадиев съставя френско-български и българо-френски речник.
Родословно дърво
| Лампо | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Мокрянин (? – 1832) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Генадий Велешки (1800 – 1876) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Генадиев (около 1830 – 1890) | Василикия Генадиева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ираклий (Райчо) Генадиев (1859 – ?) | Харитон Генадиев (1861 – 1914) | Михаил Генадиев (1863 – 1945) | Никола Генадиев (1868 – 1923) | Павел Генадиев (1873 – 1959) | Невена Кесякова | Екатерина Венедикова (? – 1945) | Йордан Венедиков (1892 – 1919) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Генадиев (1897 – 1941) | Фео Мустакова (1909 – 2011) | Асен Генадиев (1909 – 1987) | Василка Генадиева (1905 – 1973) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
- ↑ Касъров, Лука. Генадиевъ (Харитонъ Ивановъ) // Енциклопедически рѣчникъ. Т. I (А-К). Пловдивъ, Д.В. Манчовъ, 1899. с. 275. Посетен на 25 октомври 2025.
- 1 2 3 Известният непознат: Иван Стоянович - Аджелето (1862–1947). София, Ciela. ISBN 978-954-28-1091-9. с. 217.
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 33.
- ↑ Енциклопедия България. Том 2, Издателство на БАН, София, 1981.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 135.
Външни препратки
|
