Произведения

Роман

Биография

По-долу е показана статията за Димитър_Спространов_(писател) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Тази статия е за писателя. За революционера вижте Димитър Спространов (революционер).
Димитър Спространов
български писател
Роден
Починал
8 юли 1967 г. (69 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, България
Димитър Спространов (четвърти на най-горния ред, обозначен с Х) и други ученици от Началното българско училище в Пиргите, Солун, 1905 г.

Димитър Евтимов Спространов е български писател, белетрист и драматург.[1] Използва псевдоними като Цветан Ангелов, Божидар Ангелов, Владимир Бранковски, Д. Момиров, Д. Угринов.[2]

Биография

Спространов е роден на 30 ноември 1897 година в София в семейството на революционера от Охрид Евтим Спространов. В 1914 година завършва гимназия в София. Взима участие в Първата световна война. В 1918 година завършва право в Софийския университет. Заминава за Франция, където от 1924 до 1929 година работи в завода на „Ситроен“ в Париж. Връща се в България и от 1930 до 1946 година работи в Българската народна банка във Видин и в София.[1]

Започва да пише след Първата световна война. Редактор е в издателство „Народна култура“. Най-значимите му творби отразяват националноосвободителните борби на македонските българи.[1]

Член е на Съюза на българските писатели.[1][3]

Димитър Спространов става член на масонската ложа,[4] в която членуват и други водачи на македонското движение – брат му Евтим, Тома Карайовов, Александър Протогеров и други.

През 1938 година влиза като член в настоятелството на Охридското благотворително братство.[5]

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година, е репресиран от новите власти. В 1949 година е арестуван и въдворен в лагера Богданов дол.[1]

Произведения

  • Край огъня (1923) – разкази
  • Хора (1930) – разкази
  • Двамата от преградията на Париж (1931) – повест
  • Белият вълк (1934) драма
  • Другата Клавдия (1936) – повест
  • Бентът (1947) – драма
  • Охридска пролет (1961) – роман
  • Самообречените (1964) – роман[6]

Родословие

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Момир
(1700 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян Момиров
(1744 – 1815)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мария Траянова
(1784 – 1858)
 
Наум Спространов
(1780 – 1850)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йоан Спространов
(1804 – 1874)
 
Ташула Холболова
(1810 – 1874)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Спространов
(1829 – 1920)
 
 
 
 
 
Ангел Спространов
(1831 – 1927)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Спространов
(1834 – 1916)
 
 
 
 
 
Ставре Спространов
(1840 – 1930)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Наум Спространов
(1851 – 1887)
 
Климент Спространов
(1857 – 1931)
 
Евтим Спространов
(1868 – 1931)
 
Георги Спространов
(1881 – 1925)
 
Екатерина Размова
(1870 – 1957)
 
Григор Спространов
(1870 – 1947)
 
Анастас Спространов
(1878 – 1938)
 
Димитър Спространов
(1882 – 1958)
 
Тома Спространов
(1885 – 1955)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Спространов
(1897 – 1967)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Васил Спространов
(1900 – 1970)
 
Павлина Спространова
(1912 – ?)
 
 
 
 
 
Георги Спространов
(1915 – 1968)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тома Спространов
(р. 1941)

Бележки

  1. 1 2 3 4 5 Димитър Евтимов Спространов // Памет (1944-1989). Посетен на 9 септември 2022 г.
  2. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 351.
  3. ↑ Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 22 юли 2026 г.
  4. ↑ Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
  5. ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 596.
  6. ↑ Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988, стр. 369.