Произведения

Роман

Сваляне на всички:

Разказ

Биография

По-долу е показана статията за Димитър Кирков (писател) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Кирков.

Димитър Кирков
български писател
Роден
Димитър Щерев Кирков
Починал
9 май 2017 г. (71 г.)

Националност България
Учил вСофийски университет
Работилписател, редактор, критик, преводач
Литература
Жанровероман
НаградиЮжна пролет“ (1979)
Христо Г. Данов“ (1999)
Берлински хъш“ (2003)
Димитър Кирков

Димитър Щерев Кирков е български писател, автор на художествена проза, литературна критика и история, преводач от руски език.[1]

Биография

Димитър Кирков е роден на 4 октомври 1945 г. в Пловдив. Завършва техникум по текстил в родния си град (1964) и българска филология в Софийския държавен университет (1970). Веднага след дипломирането си става редактор във в. „Литературен фронт“ (1970–1972). Специализира теория на литературата в Москва (1972–1973), а след завръщането си е редактор в издателство „Наука и изкуство“ (1974–1981) и хоноруван асистент по история на българската литература в Софийския университет (1975–1981).[1]

Кандидат на филологически науки (днес – доктор) с дисертация на тема „Възгледи за човека в съвременната българска художествена проза“ (1984 г.)[2][1]. Започва да публикува в литературния печат от студентските си години и се утвърждава като писател, литературовед и преводач.

Автор е на повече от 200 статии и студии в областта на литературната история, теория и критика, печатани във всички централни литературни издания. Автор е и на литературно-критическите книги „Позиции и творчество“ (1977) и „Анализи“ (1981). Автор на помагала по литература за различни степени на обучение и съавторство в учебник по литература за 11 клас (1996 година).

Освен романи, Димитър Кирков е печатал разкази и новели в различни издания и сборници. Книги и откъси от негови произведения са превеждани и издавани на руски, немски[1], английски, гръцки, македонски език.

Като преводач от руски език Димитър Кирков е представил в България множество белетристични, публицистични и философски текстове, но централно място сред тях заемат главните трудове на руски философи като Владимир Соловьов, Николай Бердяев и Лев Шестов.

От 1981 е редактор в сп. „Септември“ и завеждащ отдел „Белетристика“ (1991–1998). От 1989 до 1998 г. с проф. Тончо Жечев е съиздател на продължението на „Септември“, сп. „Летописи“; заместник главен редактор на списанието (2002–2008)[1].

От 2002 до 2008 г. чете лекции в СУ „Св. Климент Охридски“ по магистърската програма „Творческо писане“ на Факултета по славянски филологии.[1]

Член е на Българския ПЕН клуб.[1]

Умира на 9 май 2017 г. в София.

Отличия и награди

За своята литературна дейност Димитър Кирков е получавал следните награди[1]:

  • лауреат на „Южна пролет“ (за „Позиции и творчество“, 1979)[3];
  • наградата на Съюза на българските писатели (за „Тайните на автомобилното гробище“, 1993);
  • националната награда „Христо Г. Данов“ (за „Спирки из рая“, 1999)[4];
  • наградата „Георги Братанов“ (за „Балкански грешник“, 2002);
  • наградата „Берлински хъш“, Германия (за „Балкански грешник, 2003);
  • наградата „Христо Ботев“ (за цялостно творчество, 2004).

Носител е на почетната златна значка на Съюза на преводачите в България.[1]

Художествени произведения

  • „Хълмът“, роман (1986, II издание 2004, ІІІ издание 2023);
  • „Любов в ада“, роман (1989, II изд. 1994);
  • „Тайните на автомобилното гробище“, роман за юноши (1992);
  • „Спирки из рая“, автобиографична проза (1998);
  • „Балкански грешник“, роман (2000, II изд. 2006);
  • „Формула на гибелта“, роман (2003).
  • „Лабиринт“, роман, 2011.
  • „Последна игра“, роман, 2011.
  • „Мария“, новела, 1994
  • Автобиографични бележки / Болнични истории (разкази), 2025

Източници

  1. а б в г д е ж з и Сабина Беляева, Добромир Григоров, „Димитър Кирков“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН.
  2. Димитър Щерев Кирков, НАЦИД.
  3. Списък с победителите плюс антология с наградени творби до 2002 г. Архив на оригинала от 2007-11-10 в Wayback Machine., iujnaprolet.hit.bg.
  4. Ирина Илиева, „Наградата „Христо Г. Данов“ 1999, в. „Култура“, бр. 30, 30 юли 1999.

Външни препратки