Произведения

Роман

Биография

По-долу е показана статията за Дейвид Мичъл от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Дейвид Мичъл
David Mitchell
английски писател
Дейвид Мичъл, 2006 г.
Дейвид Мичъл, 2006 г.
Роден
David Stephen Mitchell
12 януари 1969 г. (57 г.)
Националност Англия,
 Великобритания
Работилучител, писател
Литература
Периодот 1999 г.
Жанровенаучна фантастика,[1][2] фентъзи, драма
Известни творби„Облакът Атлас“
НаградиСветовна награда за фентъзи (2015)[3][2]
Световна награда за фентъзи за най-добър роман (2015)[4]
ПовлиянХаруки Мураками, Итало Калвино, Дон ДеЛило, Джон Банвил, Владимир Набоков, Нийл Геймън
Семейство
СъпругаКейко Йошида
Деца2
Уебсайтwww.thousandautumns.com
Дейвид Мичъл в Общомедия

Дейвид Мичъл (на английски: David Stephen Mitchell) е британски писател.

Биография

Мичъл е роден в Саутпорт, Ланкашър (сега Мърсисайд), Англия, и е израснал в Малвърн, Устършър. Учил е в гимназия „Ханли Касъл“. В Университета на Кент получава диплома по английска и американска литература, след което магистърска степен по сравнително литературознание.

В продължение на една година живее в Сицилия. Премества се в Хирошима, Япония, където преподава английски език на технически студенти в продължение на осем години, преди да се върне в Англия. Там той успява да живее от доходите си като писател и да издържа бременната си съпруга.[5] Установява се в Ирландия.

През 2003 г. е избран за един от най-добрите млади британски романисти на списание Granta.[6] През 2007 г. Мичъл е включен в класацията на списание Time за 100-те най-влиятелни личности в света.[7]

Освен романи Мичъл пише и оперни либрета. „Бдение“, с музика от Клаас де Врис, е отглас на аварията в Енсхеде на 13 май 2000 г., когато чудовищна експлозия в местна фабрика за фойерверки довежда до смъртта на 23 души, стотици ранени и разрушаване на 400 къщи. Изпълнено е от холандската Национална опера през 2010 г.[8] Мичъл създава и операта „Потънала градина“ с холандския композитор Мишел ван дер Аа; премиерата ѝ е през 2013 г. в Английската национална опера в Барбикан Сентър.[9]

Творчество

Написал е пет романа, два от които, number9dream (2001) и Облакът Атлас (2004), са номинирани за наградата Букър[10].

Романът на Мичъл „Хилядите есени на Якоб де Зут“ се оказва в обявения от Белия дом ваканционен списък на президента Барак Обама за коледните празници на 2010 г.[11] Екранизация на „Облакът Атлас“ излиза в есента на 2012 г., дело на режисьорите Том Тиквер и двамата Уашовски.

Личен живот

След пореден престой в Япония, Мичъл и съпругата му Кейко Йошида живеят в Ардфийлд, графство Корк, Ирландия, от 2018 г. Имат две деца.[12] В есе за издателство „Рандъм Хаус“ Мичъл пише:

„ Знаех, че искам да бъда писател още от дете, но докато не отидох да живея в Япония през 1994 г., твърде лесно се разсейвах, за да направя нещо по въпроса. Вероятно щях да стана писател, където и да живея, но щях ли да стана същият писател, ако бях прекарал последните шест години в Лондон, или Кейптаун, или Мус Джоу, на нефтена платформа или в цирка? Това е отговорът, който сам си давам.[13] “

Мичъл заеква.[14] Казва, че филмът „Речта на краля“ (2010) е едно от най-точните изображения на това човешко преживяване: „Вероятно все още щях да избягвам темата, ако не се бях разкрил, като написах полуавтобиографичния роман Black Swan Green, разказан от заекващо 13-годишно дете.“[14] Мичъл е патрон на Британската асоциация на заекващите.[15]

Синът на Мичъл и Йошида е аутист.[16] Мичъл казва, че за да бъдеш родител на дете с аутизъм, „трябва да станеш по-силен, по-добър, по-състрадателен, по-търпелив, по-издръжлив, по-прозорлив човек“ и това е съпроводено с дар – „истинско просветление за човешкото състояние и човешкото сърце“.[17] През 2013 г. те превеждат на английски книга, написана от Наоки Хигашида, 13-годишно японско момче с аутизъм, озаглавена „Причината, поради която скачам: Гласът на едно момче от тишината на аутизма“.[18] Мичъл нарича книгата „откровение от небето“,[17] защото предлага както практически съвети, така и възгледа, че синът му има по-голяма свобода на действие, отколкото е смятал преди да я прочете и преведе.[19][16] Първоначално съпругата му превежда части от книгата на глас само за него, докато готвят в кухнята,[16] а след това заедно превеждат книгата неофициално, за да я дадат на учителите и болногледачите на сина си. Агентът и редакторът на Мичъл обаче смятат, че може да има по-широка аудитория, което води до внимателно направен превод.[19]

През 2017 г. Мичъл и съпругата му превеждат втора книга от Хигашида, „Падни 7 пъти, стани 8: Гласът на млад мъж от тишината на аутизма“.[20]

Библиография

Самостоятелни романи

  • Ghostwritten (1999)
    Написано в сянка. Превод от английски Петя Петкова. София: Прозорец, 2018, 440 с. ISBN 978-954-733-952-1
  • Number9dream (2001)
  • Cloud Atlas (2004)
    Облакът Атлас. Превод от английски Магдалена Куцарова-Леви. София: Прозорец, 2012, 613 с.[21][22]
  • Black Swan Green (2006)
  • The Thousand Autumns of Jacob de Zoet (2010)
    Хилядите есени на Якоб де Зут. Превод от английски Весела Еленкова. София: Прозорец, 2012, 624 с. ISBN 9789547336733
  • The Bone Clocks (2014)
    Часовници от кости. Превод от английски Петя Петкова. София: Прозорец, 2019, 680 с. ISBN 978-619-243-014-6
  • Slade House (2015)
    Слейд Хаус. Превод от английски Петя Петкова. София: Прозорец, 2016, 256 с. ISBN 978-954-733-894-4
  • Utopia Avenue (2020)
    Утопия Авеню. Превод от английски Петя Петкова. София: Сиела, 2021, 712 с. ISBN 978-954-283-537-0

Сборници

Документалистика

  • Fall Down Seven Times, Get Up Eight (2017) – с Наоки Хигашида

Бележки

  1. ↑ 28382 // Интернет база данни за научна фантастика. Посетен на 31 октомври 2019 г.
  2. ↑ а б m/david-mitchell // Посетен на 31 октомври 2019 г.
  3. ↑ www.noosfere.org // Посетен на 31 октомври 2019 г.
  4. ↑ www.sfadb.com
  5. ↑ Begley, Interviewed by Adam (2010). David Mitchell, The Art of Fiction No. 204. – The Paris Review, Summer 2010(193), http://www.theparisreview.org/interviews/6034/the-art-of-fiction-no-204-david-mitchell 
  6. ↑ Mitchell, D. Best of Young British Novelists 2003: The January Man // Granta (81). 2003. Архивиран от оригинала на 7 септември 2012.
  7. ↑ "The Transformative Experience of Writing for "Sense8"". The New Yorker. 1 May 2010. Retrieved 27 September 2017.
  8. ↑ David Mitchell. Article by Mitchell describing how he became involved in Wake // Guardian. London, 8 май 2010. Посетен на 28 август 2013.
  9. ↑ Details of Sunken Garden from Van der Aa's official website // Vanderaa.net, 9 юни 2013. Посетен на 28 август 2013.
  10. ↑ „Дейвид Мичъл е фаворит за „Букър“ Архив на оригинала от 2014-07-26 в Wayback Machine., в. „Стандарт“, 16 август 2006 г.
  11. ↑ Гай Адамс (в. „Индипендънт“), „Защо Обама чете Джон льо Каре“, e-vestnik, 5 януари 2011 г.
  12. ↑ Olson, Danel. David Mitchell // Weird Fiction Review (9). Winter 2018. с. 384 – 404.
  13. ↑ Bold Type: Essay by David Mitchell // Randomhouse.com. Посетен на 28 август 2013.
  14. ↑ а б David Mitchell, "Lost for words" Архив на оригинала от 2012-01-04 в Wayback Machine., Prospect magazine, Issue No. 180, 23 February 2011.
  15. ↑ Black Swan Green revisited // Speaking Out. British Stammering Association, Spring 2011. Архивиран от оригинала на 16 октомври 2011.
  16. ↑ а б в Mitchell, David. David Mitchell: almost everything I'd been told about my son's autism was wrong // 8 юли 2017. Посетен на 13 септември 2025.
  17. ↑ а б Doherty, Mike. Like Travellers from a Distant Past: Writing About Autism // 28 август 2013. Посетен на 13 септември 2025.
  18. ↑ Tisdale, Sallie. Voice of the Voiceless // New York Times, 23 август 2013. Посетен на 1 септември 2013.
  19. ↑ а б Mitchell, David. The Path to Fall Down Seven Times, Get Up Eight // Посетен на 13 септември 2025.
  20. ↑ Doherty, Mike. David Mitchell on translating—and learning from—Naoki Higashida // Maclean's, 13 юли 2017.
  21. ↑ Бойко Пенчев, „Разкъсана облачност“, рец. във в. „Капитал“, 30 януари 2013 г.
  22. ↑ Петя Кокудева, „Прелестта на усилието“, рец. във в. „Култура“, 10 (2716), 15 март 2013 г.

Външни препратки

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни