Произведения

Роман

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Новела

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Разказ

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Биография

По-долу е показана статията за Дашиъл Хамет от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Дашиъл Хамет
Dashiell Hammett
американски писател
Роден
Самюъл Дашиъл Хамет
Починал
10 януари 1961 г. (66 г.)
ПогребанНационално гробище Арлингтън, Съединени американски щати (Карта)
РелигияКатолическа църква
Националност САЩ
Работилписател
Литература
Период1929 – 1951
Жанроверазказ, роман, сценарий
ТечениеRoman noir
Известни творби„Малтийският сокол“
Семейство
СъпругаДжозефин Доулан
ПартньорЛилиан Хелман
ДецаМери Джейн, Джоузефин
Уебсайт
Дашиъл Хамет в Общомедия

Самюъл Дашиъл Хамет (на английски: Samuel Dashiell Hammett) е американски автор на детективски романи и разкази.

Сред най-дълголетните и известни негови герои са Сам Спейд („Малтийският сокол“), Ник и Нора Чарлс („Кльощавият“) и безименният агент от детективско бюро „Континеншъл“ („Алена жътва“). В допълнение към неговото голямо влияние върху филмовата индустрия, Хамет е смятан за един от създателите на класическия детективски роман.

Пише под псевдонимите Peter Collinson, Daghull Hammett, Mary Jane Hammett.

Биография

Ранни години

Хамет е роден на 27 май 1894 г. близо до Грейт Мил, в семейната фермата „Хоупуел енд Ейм“ в окръг Сейнт Мери, Мериленд,[1] в семейството на Ричард Томас Хамет и Ан Бонд Дашиел. Майка му произхожда от старо семейство от Мериленд, чието име на френски е de Chiel. Той има по-голяма сестра, Арония, и по-малък брат, Ричард-младши.[2] Кръстен е католик и е известен под името Сам.[3]

Израства във Филаделфия и Балтимор, където семейството се установява през 1898 г., когато той е на четири години, и където живее до окончателното си заминаване през 1920 г.[4] Като младеж учи в Балтиморския политехнически институт, но прекъсва образованието си през 1908 г., на тринадесетгодишна възраст, поради влошеното здраве на баща си и необходимостта да работи, за да подпомага семейството.[5]

Начална кариера

Хамет работи на различни длъжности, преди да постъпи в Националната детективска агенция „Пинкертън“. Той служи като оперативен агент за от 1915 г. до февруари 1922 г., с прекъсване за участие в Първата световна война. В Балтимор усвоява занаята, работейки в сградата на „Континентал Тръст“ (днес „Уан Калвърт Плаза “).[6] По собствените му думи е бил изпратен в Бют, Монтана, по време на миньорските стачки, макар че някои изследователи поставят това под съмнение.[7] Разочарованието му от ролята на агенцията в разбиването на стачки постепенно нараства.[8]

Военна служба и личен живот

Хамет се записва в армията през 1918 г. и служи в санитарните части на Бърза помощ на Съединените щати. По време на службата си заболява първо от испански грип, а впоследствие и от туберкулоза. Прекарва по-голямата част от военните си години като пациент в болница „Кушман“ в Такома, Вашингтон, където се запознава с медицинската сестра Джозефин Долан. Двамата сключват брак на 7 юли 1921 г. в Сан Франциско.[9]

Хамет и Долан имат две дъщери: Мери Джейн (родена през 1921 г.) и Джоузефин (родена през 1926 г.).[10] Малко след раждането на второто им дете медицинските сестри съветват Долан, че поради туберкулозата на Хамет тя и децата не бива да живеят постоянно с него. Долан наема къща в Сан Франциско, която Хамет посещава през уикендите.[11] Бракът скоро се разпада, но той продължава да издържа съпругата си и дъщерите си с доходите от писателската си дейност.[12]

През по-голямата част от 1929 и 1930 г. той е романтично обвързан с Нел Мартин, авторка на разкази и няколко романа. През 1931 г. започва 30-годишна романтична връзка с драматуржката Лилиан Хелман.

Втора световна война

Хамет посвещава значителна част от живота си на левия активизъм. През 30-те години е твърд антифашист, а през 1937 г. се присъединява към Комунистическата партия на САЩ.[13] На 1 май 1935 г. става член Лигата на американските писатели (1935–1943), в която участват Лилиан Хелман, Александър Трахтенберг от International Publishers, Франк Фолсъм, Луис Унтермайер, И. Ф. Стоун, Майра Пейдж, Милън Бранд, Клифърд Одетс и Артър Милър; повечето членове са комунисти или техни симпатизанти.[14] Той прекратява антифашистката си дейност, когато като член, а от 1941 г. и президент на Лигата, участва в нейния Комитет „Да не се допусне Америка във война“ през януари 1940 г., по време на Пакта „Молотов-Рибентроп“.[15]

Особено в „Алена жътва“ литературните изследователи откриват марксистка критика на социалната система. Биографът Ричард Лейман определя подобни интерпретации като „изобретателни“, но възразява срещу тях, тъй като в романа липсват „масите от политически онеправдани хора“. Хърбърт Рум отбелязва, че съвременните леви медии вече гледат на творчеството на Хамет със скептицизъм, „може би защото неговото творчество не предлага решение: никакви масови действия... никакво индивидуално спасение... никакво емерсонско помирение и трансцендентност“.[16] В писмо от 25 ноември 1937 г. до дъщеря си Мери Хамет се определя като част от „ние, червените“. Той заявява, че „в една демокрация всички мъже би трябвало да имат равен глас в своето управление“, но добавя, че „тяхното равенство не е нужно да надхвърля това“, и подчертава, че „при социализма не е задължително... да има изравняване на доходите“.[17]

Според Лилиан Хелман Хамет „най-сигурно“ е марксист, макар и „много критичен марксист“, който често проявява презрение към Съветския съюз“ и е „хапливо остър към Американската комунистическа партия“, към която въпреки това остава лоялен.[18]

След нападението над Пърл Харбър той отново се записва в армията на Съединените щати, въпреки че е на 48 години, страда от туберкулоза и е комунист. По-късно твърди, че е „прекарал страхотно“ в армията,[19] но биографката Даян Джонсън предполага, че объркването около собствените му имена е улеснила повторното му записване.[20] Хамет служи като редник на Алеутските острови, първоначално работи по криптоанализ на остров Умнак и за кратко е разположен във Форт Ричардсън край Анкъридж, Аляска.[21] Поради опасения относно политическите му възгледи е преместен в щабната рота, където редактира армейския вестник The Adakian заедно с ветерана от бригадата „Абрахам Линкълн“ Робърт Гарланд Колодни.[22] През 1943 г., докато все още служи, съавторства The Battle of the Aleutians с ефрейтор Колодни под ръководството на майор Хенри У. Хол. По време на престоя си на Алеутските острови развива емфизем.[19]

През 1945 г. Хамет е сред шестнадесетте армейски офицери и редници, посочени като предполагаеми комунисти от Комисията по военни въпроси на Камарата на представителите. „Дивият Бил“ (ген. Уилям Донован) се застъпва за тях, подчертавайки тяхната лоялност и ефективност[23]

След войната Хамет се завръща към политическия активизъм, макар и с по-малък плам от преди. На 5 юни 1946 г. е избран за президент на Конгреса за граждански права (КРП) на среща в хотел „Дипломат“ в Ню Йорк и посвещава по-голямата част от работното си време на дейностите на организацията.[24]

През 1946 г. Конгресът за граждански права (CRC) създава фонд за гаранции, предназначен да се използва по преценка на трима попечители за освобождаване на обвиняеми, арестувани по политически причини.[25] Попечители са Хамет, който е председател, Робърт У. Дън и Фредерик Вандербилт Фийлд.[25]

Главният прокурор на Съединените щати определя КРП като комунистическа фронтова организация.[26] Хамет подкрепя Хенри А. Уолъс на президентските избори през 1948 г.[27]

Лишаване от свобода

Фондът за гаранции на Конгреса за граждански права привлича национално внимание на 4 ноември 1949 г., когато са внесени „260 000 долара в прехвърляеми държавни облигации“ за освобождаването на единадесет мъже, обжалващи присъдите си по Закона на Смит за престъпен заговор за пропагандиране и застъпничество за насилствено сваляне на правителството на Съединените щати. На 2 юли 1951 г., след изчерпване на жалбите, четирима от осъдените бягат, вместо да се предадат на федералните власти и да започнат да изтърпяват присъдите си. Окръжният съд на Съединените щати за Южния окръг на Ню Йорк издава призовки до попечителите на фонда в опит да установи местонахождението на бегълците.[28]

На 9 юли 1951 г. Хамет свидетелства пред съдия Силвестър Райън от Окръжния съд на Съединените щати, разпитван от Ървинг Сейпол, прокурор за Южния окръг на Ню Йорк, описван от Time като „най-добрия ловец на висши комунисти в страната“. По време на изслушването Хамет отказва да предостави исканата от правителството информация, включително списъка с участници във фонда за гаранции – лица, които биха могли да проявят достатъчно съчувствие, за да укрият бегълците.[29] На всички въпроси относно Комисията за граждански права или фонда той отказва да отговаря, позовавайки се на Петата поправка, и дори отказва да потвърди подписа или инициалите си върху документите на организацията. Веднага след приключване на показанията му Хамет е признат за виновен в неуважение към съда.[29][30][31][32]

Хамет излежава присъдата си във федерален затвор в Западна Вирджиния, където, според Лилиан Хелман, е бил назначен да чисти тоалетни.[33][34] Хелман отбелязва в своята възпоменателна реч, че той приема затвора, вместо да разкрие имената на дарителите във фонда, защото „е стигнал до заключението, че човек трябва да държи на думата си“.[35]

До 1952 г. популярността на Хамет намалява в резултат на изслушванията. Той изпада в затруднено финансово положение поради спирането на радиопрограмите „Приключенията на Сам Спейд“ и „Приключенията на Тънкия човек“, както и заради запор върху доходите му от Службата за вътрешни приходи за неплатени данъци от 1943 г. насам. Освен това книгите му вече не се преиздават.[36]

Последни години и смърт

През 50-те години Хамет е разследван от Конгреса на САЩ. На 26 март 1953 г. дава показания пред Комисията по неамерикански дейности на Камарата на представителите относно собствените си действия, но отказва да сътрудничи. Макар да не са предприети официални мерки срещу него, позицията му води до включването му в черния списък, заедно с други личности, засегнати от Маккартизма.

Хамет става алкохолик още преди да започне работа в рекламата,[37] а алкохолизмът продължава да го измъчва до 1948 г., когато спира да пие по лекарско предписание. Годините на прекомерно пиене и пушене обаче влошават туберкулозата, която той развива по време на Първата световна война.[38]

Според Лилиан Хелман през 50-те години Хамет постепенно се изолира и заживява като отшелник, а физическият и психическият му упадък личи в разхвърляната и занемарена малка селска вила, която обитава; по думите ѝ навсякъде се виждат следи от болест – неизправни уреди, недокосната пишеща машина и вещи, които той вече не използва.[39] Предполага се, че е възнамерявал да започне нов литературен проект с романа Tulip, но го изоставя, вероятно защото здравословното му състояние ее толкова тежко, че няма сили нито за работа, нито за ангажименти, а самото дишане му е отнема цялата енергия.[40] Тъй като вече не може да живее самостоятелно, Хамет прекарва последните четири години от живота си с Хелман. Тя отбелязва, че този период е бил труден и на моменти тежък, но съзнанието за наближаващия край я е карало да се опитва да съхрани нещо ценно от времето им заедно.[41]

На 10 януари 1961 г. 66-годишният писател умира от рак на белия дроб в болница „Ленокс Хил“ в Манхатън, диагностициран едва два месеца по-рано. Ветеран от двете световни войни, той е погребан в Националното гробище Арлингтън.[42]

Литературна кариера

Хамет е публикуван за първи път през 1922 г. в списанието The Smart Set.[43] Известен с автентичността и реализма на прозата си, той черпи материал от опита си като агент на Национална детективска агенция „Пинкертън“.[44] През 20-те години на XX век, докато живее в Сан Франциско, създава по-голямата част от криминалните си романи, в които често се появяват улици и места от града. Самият той отбелязва, че „взима повечето от героите си от реалния живот“.[45] Романите му са сред първите, които използват диалози, звучащи естествено за епохата, като например: „Не се доверявам на човек, който казва кога. Ако трябва да внимава да не пие твърде много, това е защото не бива да му се вярва, когато го прави.“[46]

По-голямата част от ранните произведения на Хамет, в които действа анонимният частен детектив „Континенталната операция“ (The Continental Op), са публикувани във водещото криминално списание Black Mask. Както авторът, така и списанието преминават през трудности в периода, когато Хамет започва да се утвърждава.[47]

Поради спор с редактора Филип К. Коуди относно неплатени хонорари за предишни разкази, Хамет за кратко прекъсва сътрудничеството си с Black Mask през 1926 г. След това започва работа на пълен работен ден като рекламен копирайтър за бижутерската фирма Albert S. Samuels Co. в Сан Франциско. Новият редактор на списанието, Джоузеф Томпсън Шоу, който поема поста през лятото на 1926 г., го убеждава да се върне към писането за Black Mask. Хамет посвещава първия си роман „Алена жътва“ на Шоу, а втория – „Проклятието на Дейн“ – на Самюелс.[48] Тези два романа, както и „Малтийският сокол“ и „Стъкленият ключ“, първоначално излизат на серии в Black Mask, преди да бъдат преработени и издадени от Алфред А. Кнопф. „Малтийският сокол“, считан за най-доброто му произведение, е посветен на съпругата му Жозефин.

През по-голямата част от 1929 и 1930 г. Хамет поддържа романтична връзка с писателката Нел Мартин, на която посвещава „Стъкленият ключ“, а тя му посвещава романа си „Любовниците“. През 1931 г. той започва тридесетгодишна връзка с драматуржката Лилиан Хелман. Въпреки че периодично работи върху нов материал, последният му роман е публикуван през 1933 г., повече от двадесет и пет години преди смъртта му; „Кльощавият“ е посветен на Хелман. Причините за отказа му от художествената литература остават неясни; Хелман предполага, че той е търсел нов вид работа и е страдал от влошено здраве.[49] През 40-те години двамата живеят във фермата ѝ „Хардскрабъл“ в Плезънтвил, Ню Йорк.[50]

В началото на 1942 г. той пише сценария за „Стража на Рейн“, базиран на успешната пиеса на Лилиан Хелман, която получава номинация за „Оскар“ за най-добър сценарий (адаптиран сценарий), но наградата отива при „Казабланка“.

Избрана библиография

 Основна статия: Библиография на Дашиъл Хамет

Самостоятелни романи

  • The Sardonic Star of Tom Doody (1923) – като Питър Колинсънн
  • The Maltese Falcon (1930)
    Малтийският сокол, в Романи, изд. „Народна култура“, София (1983, 1991), ИК „Хермес“, Пловдив (2003), прев. Жечка Георгиева
  • The Glass Key (1931)
    Стъкленият ключ, изд. „Георги Бакалов“, Варна (1983), изд. „Петриков“ (1994), изд. Litus (2015), София, прев. Борис Миндов
  • Woman in the Dark (1933) – новела
  • The Thin Man (1934)
    Кльощавият, в Романи, изд. „Народна култура“, София (1983, 1991), изд. „Дамян Яков“ (2005), прев. Жечка Георгиева

Цикъл „Детектив от „Континентъл“ (Continental Op)

сп. Black Mask, брой от ноември 1927 г., в който е представена „Прочистването на Пойзънвил“.

The Continental Op е измислен герой, създаден от Дашиъл Хамет. Той е частен детектив, работещ като оперативен служител в офиса на Континенталната детективска агенция в Сан Франциско през 20-те години на XX век. Това е най-големият и най-важен корпус от ранни ноар текстове на писателя, който изгражда рвърдия детективски жанр (на англ. hard‑boiled detective fiction). 28-те разказа и двата романа са разказани от първо лице и името на героя не е посочено. Цикълът включва:

Романи
Разкази

Тук влизат 28 къси разказа, недовършена история и осем части на двата сериализирани романа, „Прочистването на Пойзънвил“ („Алена жътва“) и „Проклятието на Дейн“, както са се появили за първи път в пълп списанията. Разказите са публикувани предимно в сп. Black Mask в периода 1923-1930 г.

  1. Arson Plus (1923) – под псевдонима Peter Collinson
  2. Crooked Souls или The Gatewood Caper (1923)
    „Шашмата на Гейтуд“, в Мъртви китайки, „Кронос“, София (1996, 2002), прев. Мая Калоферова
  3. Slippery Fingers (1923) – под псевдонима Peter Collinson
  4. Bodies Piled Up или The House Dick (1923)
    „Къщата на оргиите“, в Къщата на оргиите, сп. Антени, София (1991), прев. Светослав Колев
  5. It или The Black Hat That Wasn't There (1923)
  6. The Tenth Clew или The Tenth Clue (1924)
  7. Night Shots (1924)
  8. Zigzags of Treachery (1924)
  9. One Hour (1924)
  10. The House in Turk Street (1924)
  11. The Girl with the Silver Eyes (1924)
  12. Women, Politics and Murder или Death on Pine Street, или A Tale of Two Women (1924)
  13. The Golden Horseshoe (1924)
  14. Who Killed Bob Teal? (1924)
  15. Mike, Alec or Rufus? или Tom, Dick or Harry? (1925)
  16. The Whosis Kid (1925)
  17. The Scorched Face (1925)
    „Обгорено лице“, в Мъртви китайки, изд. „Кронос“, София (1996, 2002), прев. Мая Калоферова
  18. Corkscrew (1925)
    „Тирбушон“, в Голямото ужилване, изд. „Кронос“, София (1996), прев. Мая Калоферова, Елена Андонова и Рада Попова, и в Мъртви китайки, „Кронос“, София (1996, 2002), прев. Мая Калоферова
  19. Dead Yellow Women (1925)
    „Мъртви китайки“, в Голямото ужилване, изд. „Кронос“, София (1996), прев. Мая Калоферова, Елена Андонова и Рада Попова, и в Мъртви китайки, „Кронос“, София (1996, 2002), прев. Мая Калоферова
  20. The Gutting of Couffignal (1925)
    „Изтарашването на Куфинял“, в Мъртви китайки, „Кронос“, София (1996, 2002), прев. Мая Калоферова
  21. Creeping Siamese (1926)
  22. The Big Knockover (1927)
    „Голямото ужилване“, в Голямото ужилване, изд. „Кронос“, София (1996), прев. Мая Калоферова, Елена Андонова и Рада Попова, и в Мъртви китайки, „Кронос“, София (1996, 2002), прев. Мая Калоферова
  23. $106,000 Blood Money (1927)
    „106 000 кървави долара“, в Голямото ужилване, изд. „Кронос“, София (1996), прев. Мая Калоферова, Елена Андонова и Рада Попова, и в Мъртви китайки, „Кронос“, София (1996, 2002), прев. Мая Калоферова
  24. The Main Death (1927)
  25. The Cleansing of Poisonville (1927), ч. 1 от романа „Алена жътва“
  26. Crime Wanted - Male or Female (1927), ч. 2 от романа „Алена жътва“
  27. Dynamite (1928), ч. 3 от романа „Алена жътва“
  28. The 19th Murder (1928), ч. 4 от романа „Алена жътва“
  29. This King Business (1928)
    „Кралски бизнес“, в Мъртви китайки, „Кронос“, София (1996, 2002), прев. Мая Калоферова
  30. Black Lives (1928), ч. 1 от романа „Проклятието на Дейн“
  31. The Hollow Temple (1928), ч. 2 от романа „Проклятието на Дейн“
  32. Black Honeymoon (1929), ч. 3 от романа „Проклятието на Дейн“
  33. Black Riddle (1929), ч. 4 от романа „Проклятието на Дейн“
  34. Fly Paper (1929)
    „Мухоловка“, в Мъртви китайки, „Кронос“, София (1996, 2002), прев. Мая Калоферова
  35. The Farewell Murder (1930)
  36. Death and Company (1930)
  37. Three Dimes (2017) – посмъртно
Сборници
  • $106,000 Blood Money (1943) или Blood Money (1944, 1951) – съдържа "The Big Knockover" и "$106,000 Blood Money".
  • The Continental Op (1945, 1946, 1949) – съдържа четири Continental Op разказа
  • The Return of the Continental Op (1945, 1947) – съдържа други четири Continental Op разказа
  • Hammett Homicides (1946) – съдържа четири Continental Op разказа и два други
  • Dead Yellow Women (1946) – съдържа четири Continental Op разказа и два други
  • Nightmare Town (1948) – съдържа два Continental Op разказа и два други
  • The Creeping Siamese (1950) – съдържа три Continental Op разказа и три други
  • A Man Named Thin (1962) – съдържа един Continental Op разказ и седем други
  • The Big Knockover: Selected Stories and Short Novels (1966) – съдържа десет Continental Op разказа
    Мъртви китайки, изд. „Кронос“, София (2002), прев. Мая Калоферова, Елена Андонова и Рада Попова
  • The Continental Op (1970) – съдържа седем Continental Op разказа
    Детектив от „Континентъл“, изд. „Лъчезар Минчев“ (1997), прев. Георги Шарабов
  • Nightmare Town (1999)
    Два остри ножа, изд. „Кронос“ (2004), прев. Тодор Кенов
  • Crime Stories and Other Writings (2001)
  • The Big Book of the Continental Op (2017) – най-пълното издание, съдържа всички разкази и две серийни повести плюс непубликуван фрагмент

Източници

  1. ↑ Shoemaker, Sandy. Tobacco to Tomcats: St. Mary's County since the Revolution. StreamLine Enterprises, Leonardtown, Maryland. с. 160. Посетен на 1 януари 2008. Архив на оригинала от 2008-12-10 в Wayback Machine.
  2. ↑ 1910 United States Federal Census
  3. ↑ Hammett, Dashiell and Vince Emery. Lost Stories. San Francisco: Vince Emery Productions, 2005, p. 197.ISBN 978-0972589819
  4. ↑ A ten-mile run through Dashiell Hammett's early Baltimore haunts // Посетен на 30 ноември 2022.
  5. ↑ Dashiell Hammett // www.litencyc.com. Посетен на 30 ноември 2022.
  6. ↑ Dennies, Nathan. Dashiell Hammett and the Continental Trust Company Building // Explore Baltimore Heritage. Посетен на 30 ноември 2022. (на английски)
  7. ↑ Ward, Nathan. The Lost Detective, Bloomsbury US, 2015.
  8. ↑ Heise, Thomas, "'Going Blood-Simple Like the Natives': Contagious Urban Spaces and Modern Power in Dashiell Hammett's Red Harvest" (paid access only), Modern Fiction Studies 51, no. 3 (Fall 2005), p. 506. The Project MUSE access provides a no-charge excerpt, but the excerpt does not cover the cited information.
  9. ↑ "California, San Francisco County Records, 1824–1997," database with images, FamilySearch (https://familysearch.org/ark:/61903/3:1:33S7-95D7-WQ6?cc=1402856&wc=319K-BZ7%3A20726701%2C22490901 : 20 May 2014), Marriages > image 84 of 233; San Francisco Public Library.
  10. ↑ Layman, Richard with Rivett, Julie M. (2001). "Review" of Selected Letters of Dashiell Hammett 1921–1960; retrieved June 2, 2009.
  11. ↑ Hamlin, Jesse. Dashiell Hammett's legacy lies not only in his writing, but in his living -- rough, wild and on the edge // The San Francisco Gate. Посетен на August 1, 2024.
  12. ↑ Gores in Emery, editor, pp. 240 and 336.
  13. ↑ FAQ // Cpusa.org. Посетен на July 19, 2012.
  14. ↑ Page, Myra, Baker, Christina Looper. In a Generous Spirit: A First-Person Biography of Myra Page. University of Illinois Press, 1996. ISBN 978-0252065439. с. 145. Посетен на August 4, 2018.
  15. ↑ Folsom, Franklin (1994). Days of Anger, Days of Hope. University Press of Colorado. ISBN 0-87081-332-3.
  16. ↑ Nolan, William F. 1978 2nd printing. Dashiell Hammett: A Casebook, with an introduction by Philip Durham. 1969. Santa Barbara, McNally & Loftin, p. 6.
  17. ↑ Layman, Richard (ed.) 2001. With Rivett, Julie M., Introduction by Josephine Hammett Marshall. Selected Letters of Dashiell Hammett 1921–1960 ISBN 1-58243-081-0, pp. 142f
  18. ↑ Hellman, Lillian. Introduction // The Big Knockover and Other Stories. Penguin Books, 1969. ISBN 0-1400-2941-9. с. 7 – 23.
  19. 1 2 G. Michael Doogan, "Dash-ing Through the Snow", The Armchair Detective, Winter 1989, pp. 82–91
  20. ↑ Johnson, Diane (1983). Dashiell Hammett: A Life.
  21. ↑ Howe, Irving. A Margin of Hope: An Intellectual Autobiography. Harcourt Brace Jovanovich, 1982. ISBN 0151571384. с. 98. About a year after I arrived in Alaska there moved into the end room of the barrack, usually reserved for the highest ranking noncom, a white-haired, leathery sergeant who was obviously older than the rest of us. He talked very little but had an elaborately courteous manner—startlingly, even comically different from anything usually seen in the army. I recognized him as Dashiell Hammett.... Not yet knowing that famous people can be as shy as young ones, I hesitated to approach him. We did talk two or three times, mostly on indifferent topics like army routine and the journalism he was writing for the army.
  22. ↑ Spitzer, E. (1974-01-04). "With Corporal Hammett on Adak". Nation. pp. 6–9
  23. ↑ Army Officers Accused of Radical Background // Los Angeles Times. Los Angeles, 19 July 1945. Посетен на 19 July 2025.
  24. ↑ Layman, Richard. Shadow Man: The Life of Dashiell Hammett. Harcourt Brace Jovanovich, 1981. ISBN 0-15-181459-7. с. 206.
  25. 1 2 Shadow Man: The Life of Dashiell Hammett, pp. 219–223.
  26. ↑ Nemy, Enid. Frederick Vanderbilt Field, Wealthy Leftist, Dies at 94 // The New York Times. February 7, 2000. Посетен на November 27, 2007..
  27. ↑ "People Who Read and Write"; The New York Times, September 12, 1948
  28. ↑ Shadow Man: The Life of Dashiell Hammett, pp. 219–223.
  29. 1 2 Shadow Man: The Life of Dashiell Hammett, pp. 219–223.
  30. ↑ Metress, Christopher. The Critical Response to Dashiell Hammett. Greenwood Press, 1994.
  31. ↑ Johnson, Diane. Dashiell Hammett: A Life. Random House, 1983. ISBN 978-0394505015.
  32. ↑ Liukkonen, Petri. Dashiell Hammett profile // kirjasto.sci.fi. Kuusankoski Public Library. Архивиран от оригинала на 16 юли 2006. Посетен на 26 април 2026.
  33. ↑ Hellman, Lilian (1962). Introduction to Dashiell Hammett, The Big Knockover: Selected Stories and Short Novels. Houghton Mifflin. (Published posthumously; Hammett had turned down offers to republish his stories, and Hellman published them only after his death, as a tribute.) pp. vii–viii,
  34. ↑ Hellman, Lilian. Introduction to The Big Knockover. pp. xi–xii. Hellman wrote that there began an "irritating farce" that Hammett told her he was cleaning bathrooms "better than [she] had ever done" and "learned to take pride in the work", which she called his form of boasting, or humor, "to make fun of trouble or pain."
  35. ↑ Johnson, Diane (1987). Dashiell Hammett: A Life. Fawcett Columbine. Cited in King, Laurie R. (2010). Afterword. Locked Rooms. Random House. p. 403.[липсващ ISBN]
  36. ↑ Hammett, Dashiell. Complete Novels. Library of America, 1999. ISBN 978-1-883011-67-3. с. 957–958.
  37. ↑ Gores in Emery, ed., pp. 18–24.
  38. ↑ Introduction to The Big Knockover, pp. xi, xii.
  39. ↑ Introduction to The Big Knockover, p. xx.
  40. ↑ Hellman's introduction to The Big Knockover, p. viii (Hellman speculated that Hammett turned down republishing offers because he hoped for a fresh start and "didn't want the old work to get in the way".)
  41. ↑ Introduction to The Big Knockover, p. xxvi.
  42. ↑ Wilson, Scott. Resting Places: The Burial Sites of More Than 14,000 Famous Persons. 3. Jefferson, NC, McFarland, 2016. ISBN 978-1476625997. с. 312.
  43. ↑ Dashiell Hammett – About Dashiell Hammett // PBS. Посетен на June 11, 2013.
  44. ↑ Gores in Emery, ed., pp. 18–24.
  45. ↑ Harrington, Joseph. Hammett Solves Big Crime; Finds Ferris Wheel // New York Evening Journal. January 28, 1934.
  46. ↑ Hammett, Dashiell. The Maltese Falcon. New York, Alfred A. Knopf, 1930. с. 126.
  47. ↑ Locke, John (December 21, 2019). "Hammett Takes on the Writing Racket". Up and Down these Mean Streets
  48. ↑ Hammett, Dashiell. The Big Book of the Continental Op. New York, Vintage Crime/Black Lizard, 2017. ISBN 978-0-525432-95-1.
  49. ↑ Hammett, Dashiell. The Novels of Dashiell Hammett. New York, Alfred A. Knopf, 1965. с. Foreword.
  50. ↑ U.S., World War II Draft Registration Cards, 1942

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Dashiell Hammett в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​