Анастас Павлов (автор и преводач)

Анастас Павлов – Тасо
български писател, сценарист и преводач
Псевдоним	Тасо
Роден	6 юни 1926 г. София, Царство България
Починал	19 ноември 2006 София, България
Професия	сценарист, режисьор, писател преводач
Националност	България
Известни творби	анимационни филми: „Тримата глупаци и моста“, „Тримата глупаци ловци“, „Тримата глупаци и кравата“, „Тримата глупаци и автомобила“ Игрален филм: „Капитанът“ „Шареното човече“-приказка
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb

Анастас Павлов Танов – Тасо е български сценарист, режисьор, писател и преводач.

Роден е на 6 юни 1926 г. в град София в семейство на занаятчия. Първоначално учи в Класическата гимназия в София, но след изключването му за „подривна дейност“ е преместен в Класическата гимназия в Шумен, където леля му е учителка и съдейства за прехвърлянето му (защото гимназията е девическа). През 1951 завършва Софийския държавен университет със специалност история и втора специалност литература.

От 1954 г. се занимава активно и единствено с литературна дейност. Сътрудничи в детски и пионерски издания като сп. „Дружинка“, сп. „Славейче“, сп. „Пионерски ръководител“, в. „Септемврийче“ където се поместват негови стихове и разкази. Има печатани произведения, преводи и статии във в. „Литературен фронт“ (сега „Литературен форум“), сп. „Септември“, сп. „Пламък“, в. „Демокрация“, сп. „Демократичен преглед“ и др.

По време на следването си работи като леяр в Д.И.П.Стоманолеярна „Електрометал“ (прекратява поради инцидент), като учител в с. Осеновлаг, Софийска околия (прекратява, защото е призован да отбие военна служба).

През 1957 г. започва работа като редактор в сп. „Пионерски ръководител“ по заместване.

От 1959 – 1960 и през 1965 г. работи в Студия за игрални филми (и двата пъти е отстранен поради анонимен донос, че брат му Павел Павлов е невъзвращенец и заради изказвания подронващи авторитета на тогавашната власт).

Работи като главен редактор на сп. „Славейче“

Има отпечатани негови преводи на стихове на Хайне.

Произведенията му са превеждани на много езици.

Член е на Съюза на българските писатели.^[1]

Автор е на система за спортен бридж АПАТА.

През 2020 приказката му „Шареното човече“ е поместена за изучаване в учебниците на началния курс на обучение.

Умира на 19 ноември 2006 г. в София.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Като режисьор

• „Шареното човече“ (1968)

Като сценарист

• „Капитанът“ (1963)
• „Хепи енд“ (1969)
• „Петльовата пара“ (1970)
• „Тримата глупаци – ловци“ (1972)
• „Страх“ (1973)
• „Тримата глупаци и автомобилът“ (1973)
• „Тримата глупаци и кравата“ (1974)
• „Славното момче“ (тв, 1974)

Пиеси

• „Ая“
• „Юнакът и деня“

Разкази

• „Мед от диви пчели“
• „Задочен преглед“

Повести

• „Ванчо поспаланчо“ (изд. „Народна младеж“ 1956 г.)
• „Бригадата на майстор Чук“ (изд. „Народна младеж“ 1958)
• „Цирк“ (изд. „Български художник“ 1958)
• „Къщичка на колела“ (изд. „Български писател“ 1974)
• „Славното момче“ (изд. „Български писател“ 1982)
• „Капитанът“ (изд. „Български писател“ 1986)

Приказки

• „Шареното човече“
• „Юнакът, що носел три планини“
• „Майчина обич“
• „Камъчето“
• „Заешките палачинки“
• „Хоро“
• „Нежното таралежче“
• „Белокосата жена“
• „Лек за шепа боб“

• Профил в IMDB

Портал „Биографии“          Портал „Литература“          Портал „България“

Нормативен контрол BNF CONOR.BG NLI J9U NKC PLWABN VIAF