Поздрави и добри пожелания!
Посрещат ме с добри сърца
учители, дечица будни.
И грейва в мене мисълта,
че ненапразно съм се трудил.
Стихът ми радостно блести.
В учебници, в читанки влезе…
Поглеждат ме очи-искри.
И казват ми, че съм полезен…
Светлее тихо моят път —
далеч от черните измами.
Все пак децата ме четат.
И волно пеят песента ми[1]…
Знайте — щом добре умуваме,
можем лесно да римуваме.
Ето — думата „дете“
ще римуваме с „расте“…
Хайде да намерим рима
и на думата „любима“!…
Благодумието „дар“
се римува с „календар“…
Мама казва, че на „Рая“
точна рима е „играя“…
Ето — думичката „тя“
е съзвучна на „цветя“…
Нека поздрава „здравейте“
да римуваме с „успейте“…
Виждате ли — „прочети“
е съзвучна на „мечти“…
А „стихотворение“
ще римуваме с „умение“…
Деца, нали са ви възпитали
прилично вашите родители? —
Приятно, честно да общувате.
И красотите да целувате…
От ученето да не бягате.
Да чувствате, да си помагате…
За бъдещето да се трудите —
далеч от мрака на заблудите…
И към света да сте отворени —
с просторен дух и с родни корени…
Деца, живейте в Доброумия —
с добри дела и топлодумия!…
Искам да съм вечно дете —
с лъчезарно лице,
с благодарно сърце!
Волно да летя с обичта —
с устремена мечта
и с човечна душа!…
Да ме гали мама с любов!
Да ме мами приказен зов!
Мило слънце в мен да блести —
с чудотворни очи
и с лъчи от мечти!…
Да светлее родна страна!
Да ни грее пак радостта!
Нека да творим добрини!
Песента да лети —
по-далеч от беди!…
Нека да сме чудни деца —
с благодатни сърца,
с вяра и доброта!
Да ни милва слънце с очи…
Красота да блести!
Да сме с чисти души!…
Не всеки, който е поет,
достойно, благо е приет…
Не всеки — с модно облекло —
е умен, със сърце добро.
Нали не всички с Интернет
умеят да вървят напред?
И знай — не всеки полицай
ще ти предложи мед и чай…
Не всяко весело дете
отлично смята и чете.
И не зад всеки гъсталак
се крие чуден, млад юнак.
Не всеки — с купища пари —
ще стори добрини, нали?
Разбираш ли с ума си свеж —
не ни е нужна всяка вещ?…
Разхождате ли се в Москва,
не питайте за всичко: „А?“…
Ако сте тръгнали за Щатите,
носете си от тук доматите!…
А щом пътуваме из Рим,
спокойно — да не изгорим!…
Ако отивате в Унгария,
не се плашете от авария!…
И виж — летиш ли за Париж,
внимавай, да не се въртиш!…
Намираш ли се ти в Испания,
бъди готов за изпитания!…
Ако случайно си в Китай,
не викай много: „Ай, ай, ай!“…
А щом пътувате в Неволия,
пазете се от главоболия!…
Казала му: „Кранче!“…
Той й купил канче…
Тя рекла: „Вземи!“…
„Но в кои земи?“…
„Петя е с петица.“
Той помислил: „Птица.“
„По-добре се дръж!“
Чуло му се: „Дъжд.“
„Дай сега бадеми!“
Той разбрал: „Боде ми!“…
Казала му „Сол!“
Той донесъл стол…
Тя рекла: „Ютия!“…
Той разбрал: „Кутия.“
„Брех, че съм с късмет!“
Чуло му се: „Мед.“
Буква „р“ изтрий от „три“! —
Ето друга дума — . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
А стои ли „с“ пред „той“,
светва думичката . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Изядеш ли „и“ в „трион“,
може би ще видиш . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Ако има „д“ пред „ръж“,
ето ти тогава . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Щом изтриеш „к“ от „кум“,
може да получиш . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Съберем ли „п“ и „ръст“,
вижте друга дума — . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Да поставим „в“ до „лак“,
за да се получи . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Като има „у“ пред „спях“,
грейва думата . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
* * *
Виждате ли — горе е върхът?
А към него води труден . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Добре е да съчувстваме, нали —
на другите, когато ги . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Рече дядо Никодим:
„Пътят е . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .“
Хрис видя старица,
рицар и . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Ех, че е голяма нула!
Но добре се е . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Проумейте, че враждата
е подобна на . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Как така, кажи, Писано,
ставаш ти от мен по-. . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Всеки ден и всеки час
бавно раснем ти и . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
* * *
Каза умно малката Кристина,
че душата е като . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Дали разбират учениците,
че сме се учили от . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Хвали се Малинка,
че чудесно . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Умее кака Лори
отлично да . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Слънцето не забелязва
как изгрява, как . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Ах, времето добре е,
когато ни . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Петко пет кози попита —
имат ли си те . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Казах на една поляна,
че е цветна и . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
* * *
Нужно е не само знание,
а и добро . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Мисли дете — с премръзнало тяло:
„Времето май се е . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .“
Кажете на влака —
да ме . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Зарадва се Ружка
на една . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Защо ли това детенце не ще
да пише, да смята и да . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Тя е ходила в Рила
и нови неща е . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Луда виелица вие,
но сме на топличко . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Знаеш ли ти, таралеж,
че утре ще има . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
* * *
Много-много не пищете,
а в тетрадките . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Костадин е ял
хляб без . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
По земята се търкаляли
и са се . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Магаре мислело: „Дано
да ми дадат поне . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .“
Чел е интересна книга Слави,
но заглавието й . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Рече моят братовчед,
че си хапва сутрин . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Пролет. Птици чикчирикат.
А децата с радост . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Ох, зима мразовита е! Фучи!
Два-три пуловера си . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
* * *
Учителите — с ум, с добри сърца —
се трудят за прекрасните . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Моля се за тази сграда —
да е здрава, да не . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Кажи ми, ако имаш интерес —
дали ще бъде утре, както . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Неприятен път те чака,
щом се луташ в . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Като сте се уморили,
съберете нови . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Недейте много да крещите,
че ще ви заболят . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Ако си на състезание,
е голямо . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Дали добре разбираш ти, дете,
че две до две е двадесет и . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
* * *
Почуках смело на вратата,
но ми отвърна . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Времето се развали
и отново ще . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
По пътя много да не се въртите!
Отваряйте си хубаво . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Не се интересува от наука.
Безгрижно само си . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Когато ни е уморен денят,
най-хубаво лекарство е . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Ако не сте съвсем надути,
почакайте ме пет . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Деца, внимавайте в играта!
Не стъпвайте върху . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Доста чуди се детето —
колко ли тежи . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
* * *
Отговори ми, ако знаеш ти —
дали умее куче да . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Не обича никак Николета
глупости на . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Ах, похвали се Никола,
че е по-висок от . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Научихте ли от урока,
че планината е . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Часът е вече пет и пет.
Дояде ми се . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Понякога мечтае Кити —
да може всички да сме . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Струва ми се общо взето,
че морето е . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Съдбата ще помоля
за благодатна . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
* * *
Светлана пак умува —
душата колко . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Питам ви: когато спите,
можете ли да . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Тръгнах пеш за Исперих
и почти се . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Той размърда си ушите,
за да чуе . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Детето влязло в края на морето
и си намокрило . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Пак се е замислила Милена:
„Да изям ли ябълка . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .“
Понякога сънувал тати,
че поучава . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Засмя се весело детето:
„Домът ми гледа към . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .“
* * *
Тя е много упорита
и си хапва до . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Сънувах аз поляна
и няколко . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Мечтаела си Рада
да иде до . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Питаше се дядото: „Дали
мокрият от дъжд не се . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .“
Той добре се е наял.
Даже песен е . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Прекалите ли с игрите,
може да се . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
С настроение добро
заиграли те . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Кацна на лицето ми комар.
И му залепих един . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
* * *
Може да не сме известни,
но да сме добри и . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Веднъж попита ме Дървото:
„Къде е пътят към . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .“
Асен се съсредоточи.
Загледа с умнички . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Стоил строил, строил
и се е . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Бъркам тия и ония.
И настъпва . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Каква ли ще е пречката —
да се запали . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Елица майка си обича.
На нея иска да . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Козата издоил
и млякото . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
* * *
Дръвче изтръгнато расте ли?
Кажете ми, ако сте . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Най-напред се убедете.
След това се . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Щом ти писне от стоене,
занимавай се с . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
С колко часа са три дни?
Ако можеш, . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Има знания изтрити.
Други пък са . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Може ли — ако помислим продължително —
отрицателното да е . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Наденица се дояде на Деница,
а на Надя пък й се дояде . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Покрай път
зърнах . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
* * *
Поглеждам аз към нея
и май ще . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Ако желаеш хубав пай,
не се мотай, ами . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Кажете ми, не сме ли
доволни, умни, . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
На баба си Блага
Мария . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Кой ще дари
малко . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Напразно не стойте!
До двеста . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Каза баща ми:
„Мразя . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .“
Дали в планините
са скрити . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
* * *
Кажете ми вие
кой кого ще . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Ех, по-лесничко ни е да спорим!
Трудно е със злото да се . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Може нещо да е дребно,
но все пак да е . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Понякога кака
като часовник . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
„Оппалянка!“ — рекла Янка.
И си легнала на . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Вчера каза Стан,
че отива в . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Кротко кравата стои,
но сама не се . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Тя мечтае смело
за чудесно . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
* * *
Добре е много да внимават
колите, щом пред мен . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Кажи ми ти, кълбо, че аз не зная —
дали ще мога да те . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Птиче, искам да те хвана
и приятел да ти . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Рече котката: „Мечтая
с теб, мишленце, да . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .“
Ти си с хубави черти,
ала по-добре . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Ако късно ставате,
все ще . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Недей да се кокориш,
когато ми . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Веси иска за награда
торта с десет . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
* * *
Веднъж попита майка си Людмила
дали Земята се е . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Добре мечтаем общо взето,
когато гледаме . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Надежда има намерение
да е с отлично . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Търся похлупак
за един . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Много моля, хора,
не пречете на . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Буря имаше — ужасна!
Скоро токът ни . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Наложи ни се строг режим —
по десет часа да . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Бъдете добродумни,
сърдечни, . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
* * *
Добрият път не е по-лесен,
но би могъл да е . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Ах, любопитна е кака Преслава:
„Как ли морето не се . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .“
Слънце, ти не ни забравяй!
Сутрин радостно . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
За раждането на стихотворение
са нужни дарба, труд, . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Въпроси разни ме смущават.
Дали децата . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
На детството дните честити
къде ли, къде ли са . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Да сме добри, отзивчиви,
с чувства и мисли . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Мислете си за светлите неща!
И нека да ви топли . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Сън сънувала Милена
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Когато дойде зима
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Поискаха децата
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Сякаш питаха звездите
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Ваканцията лятна
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Сънувах лисица
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Доста той умува
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Хайде, малко помислете
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .