Ще приема, че не ме е излъгал. Книгата наистина не е ЧАК толкова тъжна.

Двете нишки, които е преплел този път, са на журналиста Дж. Макгахан, макар и с леко променено име, и на Никола Марков, който се прибира в родната Варна от САЩ за погребението на баща си. За историята и премеждията на Макгахан научаваме от писмата на жена му Вера Елегина. За дързостите му да се хвърля винаги в разгара на най-драматичните събития, за таланта му да пише, за заслугата му към отразяване и разгласяване на турските зверства при потушаване на Априлското въстание. За особените му отношения дори към най-близките. Книгата има и силно познавателна част за времето, политиката и събитията от 70-е години на деветнасти век - например, за обсадата на Плевен, за превземането на Хива.

Съвременната нишка не е чак толкова познавателна - за Варна, която е под властта на вездесъща трибуквена групировка. За алкохолизиран баща, който излиза, че не се е самоубил, за интереси, изнудвания, насилие. За една наследена непотребна нива, която какво да я правиш, освен да я продадеш.

Малко неясна ми остана нишката със студентката Лира, с която главният герой набързо се запозна и при която започна да прекарва страстните си нощи. Старите другари от училище имаха по-ясна роля, но сякаш пак недообяснена или завършена. Виж, вечно трудните разговори със семейството, ми бяха по-обясними. За това как с най-близките хора понякога е най-трудно да се говори. Има ли едно просто решение на това да си загазил и с двата крака на два континента с различни мафиоти?

Що е то хавра? От тази книга научих, че е земя - пустееща, буренясала, непотребна. Корицата пък реших, че е такава заради червената земя на хаврата, синьото небе и лъжата за лавандулата между тях.

Адът е навсякъде, където върховенството на закона отсъства.

***

Бедността е на порока майка му.

***

Простодушието - не е ли то най-близката роднина на глупостта?

Много искам да разкажа на автора историята на Събо Николов. Може и да греша, но подозирам, че ще му бъде любопитно.

Приятели (:

Като част от рубриката „От сърцето на Човешката“ ви представяме още едно споделяне на наш участник.

Можете ли да отгатнете какъв е тайният ни умисъл?

~

На 13.02.2012 г. в отговор на въпроса „Вие как се отнасяте с приятели, които системно отказват да говорят с вас?“, Валя написа:

(…) ще дам един много поучителен за мен пример – а именно приятелка, много близка, която не иска да говори с мен, по-скоро отбягва ме деликатно.

От доста време тя се затвори в себе си, а аз се опитвах да я накарам да си каже проблема – за съжаление, малко агресивно и понякога явно в най-неподходящия момент. Накрая, вместо да се опитва да ме убеди, че ѝ няма нищо, просто се „покри“. Много ме заболя, защото искрено исках да ѝ помогна. Бях уплашена за нея, тя много слабееше и дори се притесних да не е болна от нещо неизлечимо, но подходът ми е бил неправилен. Това го правя за трети или четвърти път, като уж се опитвам да помогна, а се натрапвам и вредя, наранявам… после става по-лошо.

Сега си мисля, че ако някой не иска да говори с мен, първо за себе си трябва да изясня това, което направих: ЗАЩО? Дали не притеснявам с въпросите си, дали не дразня, не наранявам или не съм малко груба… и най-важното, не навлизам ли твърде много в личното пространство на другия?! Това са тежки въпроси, отговорите болят много, защото става дума за човеци, на които държим и искаме задължително да сме до тях, да не гледаме мълчаливото им страдание отстрани… Искам, но нямам право! Това си отговорих аз.

За такива приятели аз просто се моля да са добре. Боря се със себе си да изтърпя тяхното завръщане, понякога не успявам и търся контакт, но… опитвам се да не го правя. Поне, да не е често, ако виждам, че не искат да ги търся. Приятелството е нещо, което става между двама човека, или повече, но ако всички страни го искат и търсят. Другото… то е само добри спомени.

Тъжно е, много е тъжно, но това е моята истина за тези неща. Напоследък много ги мисля, защото много време, много емоции и обич пропилях, за да направя хората покрай мен по-щастливи… а те не са. Някои дори се отдръпнаха. Просто трябва да го приема.

Още: Валя във форума ни. (Ако не успявате да прекрачите входа на форума, питайте долу – ще ви подскажем. )

Превод: Стефани Стефанова

Статията е преведена от „СТАНИСЛАВ ПШИБЫШЕВСКИЙ В КОНТЕКСТЕ РУССКОЙ КУЛЬТУРЫ РУБЕЖА XIX– XX ВВ.“ Автор: Александра Минаева