Приятели (:

Представяме ви един любим текст от алманаха „ФантАstika 2017“.

Как да си поискате целия алманах в електронна форма вижте тук.

~

Хайде да измислим приказка!

Мел

– Хайде да измислим приказка!

– Хайде.

– За какво ще се разказва?

– Не знам. Нека първо решим как ще започне.

– Много ясно: „Имало едно време…“.

– Неее, всички приказки започват така! Нашата приказка ще започне с „Туп!“.

– „Туп!“ ли? И какво ще падне?

– Ами, не знам… нещо.

– На нашата тераса?

– Да. От небето.

– А как ще се казва това нещо?

– Нещо… Нещо Такова.

Туп!

Нещо Такова се сгромоляса върху плочките на терасата и нададе жален стон. Във вечерната тишина той не се разнесе надалеч, но звездите, които заиграха пред очите на Нещото, бяха почти като истински.

То никога не беше падало толкова силно.

– Ами ние няма ли да го усетим, че е паднало?

– Не, ние спим.

– Аха. И то… Чакай, а балконската врата отворена ли е?

– Не, нали спим, навън е студено.

– И то как ще влезе?

– Хм… Сигурно ще пробие дупка.

– Олеле, горката врата!

– Спокойно, тя ще е малка дупка. Нещо Такова е малко нещо.

Дупката стигна точно колкото Нещо Такова да се провре през нея. Ако си беше поискало допълнително на закуска, може би нямаше да успее да се побере. То се вмъкна в стаята и се огледа.

– Значи ще влезе, а ние ще спим. Няма ли да се събудим?

– Не, ние спим дълбоко.

– И какво ще направи то?

– Ще си хапне наденички, защото е гладно.

– Хей, ама това са моите наденички!

– Да си ги беше изяла още на вечеря, като са твои. Никой не те е карал да си ги оставяш за през нощта.

– Ами ако огладнея?

Стомахчето на Нещо Такова гръмолеше от глад. То се огледа и по-скоро помириса, отколкото видя чинията с наденички на нощното шкафче до леглото.

„Това изглежда вкусно – каза си то. – Но ще стане още по-вкусно, ако си го опека!“ След което сложи наденичките на огъня и зачака да зацвърчат.

– Ама в нашата стая няма огън!

– То си е направило.

– Значи нещото може да прави огън?

– Да.

– Значи това е едно малко нещо на име Нещо Такова, живее на небето, може да лети и прави огън.

– Да.

– Ами защо да не е драконче?

– Драконче ли? Чудесна идея!

Наденичките се зачервиха и започнаха да издават още по-примамлив аромат. Устата на дракончето се напълни със слюнка и то примлясна няколко пъти. Това щеше да е най-страхотното ядене, което беше вкусвало!

– Дракончето Нещо Такова си пече наденички в нашата спалня. Страхотно! Но какво ще стане, като ни събуди?

– Ние ще скочим уплашени.

– И то ще се уплаши.

– Ще изпусне наденичките и ще се скрие под леглото.

– И ние няма ли да го измъкнем оттам?

– Разбира се!

Нещо Такова блъвна едно предупредително кълбо огън срещу двете същества, които посягаха към него. Нямаше да им се даде без бой! Майка му, Някаква Такава, го беше учила никога да не се доверява току-така на непознати. Особено ако нямаха прилични ципести крила.

Дракончето изхъска и безлюспите се дръпнаха назад.

– Олеле! Ами сега какво? Как ще продължи приказката, като дори не можем да се доближим до дракончето?

– Да опитаме да го подмамим.

– С какво?

– С наденичките, разбира се!

– Да! И като излезе, ще го хванем?

– Не, по-добре да не рискуваме. Ще му ги подхвърлим под леглото.

Чинийката с недопечените наденички се хързулна по пода и спря на сантиметри от озъбената муцунка на Нещо Такова. То я побутна с нокът и като видя, че не е опасна, грабна една наденичка и я захруска.

– Чудя се защо Нещо Такова е паднало на нашия балкон.

– Сигурно защото се е блъснало в блока ни.

– Ама защо? То нали може да лети?

– Да, де, ама някой му е откраднал опашката.

– Опашката ли?

– Точно така. И сега, като няма опашка, не може да завива и трябва да лети само в права линия. Не е могло да избегне нашата къща и се е блъснало в нея.

Когато последната наденичка свърши, Нещо Такова погледна печално към мястото, където трябваше да стърчи лъскавата му синьо-зелена опашка. Незнайно защо допреди малко изобщо не си спомняше, че я няма. Сега би се свило на кравайче от мъка, но без опашката дори това не можеше да направи.

– Значи, кой му е откраднал опашката?

– Някой друг дракон?

– Неее! Защо да крадат чуждите опашки, като си имат собствени?

– Добре. Тогава някоя фея.

– Че за какво ѝ е драконска опашка на една фея?

– Не знам. За трофей?

– Какво е това „трофей“?

– Ами… нещо, което си спечелила и показваш на всичките си гости.

– Ама тя не го е спечелила! Тя го е откраднала!

– Е, да. Но може да е лоша фея.

– Лошите феи не се казват „феи“!

– А как се казват, като знаеш толкова?

– Вещици.

Вещицата потри доволно ръце и извади стъклената кутия, в която беше прибрала своя трофей. Драконската опашка блестеше и преливаше в различни нюанси на зеленото и синьото. Вещицата посегна към нея и…

– Ох! – възкликна тя. – Ухапа ме!

Драконската опашка се ухили и подскочи от ръцете ѝ.

– Чакай малко! Как така ще се ухили?! Та тя е опашка!

– Драконските опашки, като се отделят от драконите, им порастват лица.

– Да, бе! Откъде-накъде?!

– И даже ако стоят много дълго време далеч от собственика си, им израстват и дракони.

– Глупости! В това няма никакъв смисъл!

– Като няма смисъл, измисляй си сама приказката!

– Не, не, чакай! Кажи още за опашките.

– Значи, както на опашката може да ѝ порасне дракон, така и на нашето драконче може да му порасне нова опашка.

Нещо такова не беше съвсем отчаяно. Тъкмо се беше сетило, че драконските опашки растат като тези на гущерите и трябва просто да я изчака търпеливо. То въздъхна и насочи вниманието си към двете безлюспи. Дали пък нямаше да му помогнат?

– Дали пък да не му помогнем?

– За какво?

– Да се върне вкъщи, много ясно! Сигурно му липсват техните!

– Да, бе, ако толкова му липсваха, нямаше да избяга от къщи.

– Защо пък да е избягало?

– А иначе защо ще лети толкова далеч от дома?

– Може някой да го е отвлякъл.

– Вещицата?

– Да! И то тъкмо е успяло да ѝ се изплъзне, но тя му е откъснала опашката, за да не стигне далеч.

– Значи искаш да кажеш, че вещицата живее тук някъде, наблизо?

– Да!

– Бас ловя, че е баба Цонка от горния етаж. Тя винаги ми е приличала на вещица!

Цонка измърмори една клетва и започна да ръчка под шкафа с дръжката на метлата. Пустата му драконска опашка се зъбеше насреща ѝ и тихичко ръмжеше.

– Ще те науча аз тебе! – изръмжа на свой ред тя и се пресегна за точилката. Ех, да си беше купила прахосмукачка – така щеше да засмуче тая натрапница, че свят да ѝ се завие!

– И все пак остави баба Цонка. Какво ще правим с дракона в стаята?

– Ще му помогнем.

– Ама ние не знаем от какво има нужда.

– Как да не знаем? Разбира се, че знаем. Има нужда да го върнем при родителите му.

Нещо Такова не искаше да се връща при родителите си. Още не. Първо трябваше да спаси опашката си, да напакости на вещицата и да хапне няколко наденички – не задължително в този ред. То излезе изпод леглото и се ухили, показвайки всичките си 45 зъба – 20 отгоре и 25 отдолу.

– Имате ли още наденички?

– Ох, имаме ли още наденички?

– Тук не. Бягай да провериш в хладилника!

– Защо аз?

– Защото ти измисли, че дракончето ще иска още.

– Оф, добре.

Нещо Такова изхруска новите пет наденички (шестата сподели с двете безлюспи) и вече беше готово за пакости. То потри ноктестите си лапи и започна да крои план за действие.

– Какво ли ще измисли?

– Ами ще иска да намери баба Цонка и да ѝ направи някой номер.

– Сигурно ще ѝ звънне на звънеца и ще се скрие.

– Или ще ѝ сложи желе под изтривалката, за да наджвака в него, когато излиза.

– Или ще ѝ надраска нещо на вратата.

– Или… или…

Цонка се сепна и надигна глава изпод шкафа. Дали ѝ се беше сторило, или наистина беше чула някакво трополене откъм кухнята? Тя се доклатушка дотам и отвори вратата.

Нямаше никого. Само прозорецът беше открехнат и вятърът си играеше с пердето.

Цонка въздъхна и се зае да си направи чай. Това винаги я успокояваше. Тя пусна листенцата в чашата, сипа две лъжички от захарницата и наля гореща вода. Уханието, което се разнесе из кухнята, ѝ се стори малко по-остро, отколкото беше свикнала, но тя го отдаде на емоционалното си състояние. Драконската опашка наистина я беше ядосала.

Тя се върна в хола, погледна под шкафа, за да се увери, че натрапницата все още е там, потъна в едно голямо кресло и с наслада отпи от чая си.

С наслада ли?

– Фффрууу!

От устата ѝ изригна мощна струя вода и оплиска половината стена.

Някой беше подменил ментата ѝ с чубрица, а захарта – със сол.

– Ха-ха-ха-ха-ха! Как се хвана само!

– Видя ли ѝ изражението? Ха-ха-ха! Как ѝ се кръстосаха очите, когато отпи!

– Ами после, като го изплю? Ха-ха-ха! Целия хол си оля!

– Ха-ха-ха-ха-ха! Ами после… после… Хей, а какво ще стане после?

– Е, ами сигурно ще се ядоса.

– Дали? Тя много обича чай…

– Е, да. Тъкмо затова ще се ядоса.

– Помниш ли, когато се опита да ни почерпи веднъж?

– Да. Ние решихме, че иска да ни отрови, и избягахме.

– А ти обърна ли се, докато тичахме?

– Не.

– Аз се обърнах.

– И?

– Ами… Тя не беше ядосана. Май че беше тъжна.

– Тъжна ли?

– Да. Мама казва, че никой от внуците ѝ не иска да я посети.

– Оу.

– И живее съвсем самичка. Даже котка си няма.

– Оу.

Какъв ден само!

Първо дракончето, влетяло през прозореца, избяга, без да ѝ каже и думичка. После опашката му, която се беше откъснала в бързината, се скри и не искаше да излезе изпод шкафа. Цонка толкова се беше надявала да има с кого да си поговори! А сега… Даже чаят днес беше против нея.

Тя наведе глава и едри сълзи закапаха в скута ѝ.

– Хей! Аз не исках тя да плаче!

– И аз не исках, ама…

– Дракончето е виновно!

– Не е. Ние го измислихме.

– Ама… Аз не мислех, че чак ще я разплаче!

– Е, да, ама е логично. Друго е като измисляш за хора, дето ги познаваш.

– Трябва да направим нещо! Не можем да оставим баба Цонка така. Нищо че е вещица!

– Може да измислим нещо, което да я зарадва?

– Хайде!

На драконската опашка тъкмо ѝ беше пораснал нос. Тя вдъхна околния въздух и долови аромат, който много ѝ хареса.

Водена от този аромат, опашката пропълзя по килима, скри се под креслото и надникна предпазливо. Вещицата се беше свила в креслото си и само раменете ѝ помръдваха едва-едва. Опашката протегна тънкия си край, закачи чашата с чубричен чай, смъкна я на пода и я опита на вкус.

Ммм! Беше страхотна!

– Еее, това ли е хубавото нещо, което ще се случи на бабата? Да ѝ изпият чая!

– Тя и без това не го харесва.

– Е, да, де, ама това не дава право на опашката да ѝ го изпива.

– Чакай сега, имам план.

– Какъв?

– Баба Цонка тъкмо ще забележи какво става.

– И?

– Ще разбере, че опашката обича чубрица.

– И после?

Цонка вдигна глава и се огледа. Чашата ѝ я нямаше, а изпод креслото се чуваше шумно лочене. Тя надникна отдолу и устата ѝ се разтегна в широка усмивка. Изтри сълзите си и отиде в кухнята, за да направи още чай от чубрица и сол.

Знаеше някого, на когото той щеше да се услади.

– Ооо, разбрах! Значи бабата ще примами драконската опашка с чая.

– И после лека-полека ще се сприятелят.

– И вече няма да е самотна.

– А когато от опашката порасне дракон, баба Цонка ще бъде толкова щастлива!

– Ами ние?

– И ние ще се сприятелим с нея.

– Ще ѝ ходим ли на гости?

– Да! И ще пием чай с новото драконче.

– Обаче нашият ще бъде от лайка…

– … или мента.

И така, двете момичета, вещицата и бившата драконска опашка заживели…

– Чакай! Ами Нещо Такова?

– Какво за него?

– Няма ли и то да иска да пие чай с нас?

– Не, то не харесва вещицата, защото тя го е отвлякла.

– А дали наистина го е отвлякла?

– Ами…

– Или пък то е избягало и само се оправдава с вещицата?

– Вярно! Защо иначе ще иска да ѝ прави номера, вместо веднага да си вземе опашката и да се върне у дома?

Двете безлюспи изгледаха строго Нещо Такова. Ако беше човек, то щеше да се изчерви, но понеже беше драконче, полилавя. Как бяха успели толкова бързо да разберат измамата му?

– Добре. Значи, ще напишем писмо на родителите на Нещо Такова и ще го пратим по въздушните течения.

– Те ще дойдат да си го приберат.

– И тогава вече всички ще заживеят щастливо!

И така, всички заживяха…

– Ама приказката не може да завърши така!

– Защо не?

– Ами нали помниш как започна?

– „Туп“?

– Точно така! Не може да започне така, а да свърши като всички други приказки.

– Права си. Тогава как ще свърши?

– С „олеле“?

И всички заживяха щастливо, докато един ден през прозореца не влетя голяма рошава блябля, тупна върху тъкмо разцъфналите мушката на баба Цонка и затропа с крак по перваза.

– Олеле! – възкликна баба Цонка.

– Олеле! – повториха двете момичета.

А дракончето, което някога беше опашка, подаде глава от чашата с чубричен чай и заключи:

– Олеле!

„Хайде да измислим приказка!“ е част от сборника „Разкажи ми приказка“. Първата книга на Мел – и двадесет и шестата в поредица „Човешката библиотека“ – съдържа шест приказки в духа на Едуард Успенски и Джани Родари. (А Всевластното коте от „Дотам и обратно“ намига на един друг Джон.) Повече за сборника открийте тук; а за авторката – тук.

Книгата беше с препоръка и седеше започната и недовършена доста време, години. Напоследък обаче ме е обзело желание да разчистя всички такива бакии и най-после да започна да чета нещата, които истински ме вълнуват в момента.

Генерално не съм фен на книгите за самопомощ, не им вярвам на фактологията и като цяло нишата не е моето нещо. Тази обаче жегва и по няколко други направления. От една страна тя преследва явления, от които много хора страдат до степен да са оформили живота им, както в моя случай. От друга обаче авторът се отнася с цялата тематика като любопитен тинейджър, който няма никакво желание да се задълбочи в каквото и да е. Експериментира със собственото си тяло и здраве, доверява се на силно съмнителни капацитети и възвеличава твърденията им сякаш са абсолютни и неоспорими научни факти. А науката затова е универсална, защото всеки, навсякъде и по всяко време може да повтори експеримента при същите условия и да получи абсолютно същия резултат. Това превръща хипотезите във факти. Освен това, в желанието си да изпъкне и да покаже шокиращи явления, авторът понякога прибягва до противоречащи си практики. Понякога препоръчва ускореното дишане, понякога - забавеното. Понякога многото кислород, понякога - недостига и излишъка на въглероден двуокис.

Накратко, ентусиазираното отразяване на ползите от съзнателното управляване на начините за дишане е ок, отклоняването от науката за правене на шоу и продажби - не.

За много нови книжни светове, мистерии и великолепни персонажи, които ще ни накарат да забравим кои сме и къде сме и през 2026! 

Книжни вълшебства 2025

Януари

1. Убийството на дядо Коледа – Алис Уеб
2. На запад – Карола Дън
3. Кражби в Харди хол – Пи Джей Фитцсимънс
4. Гробницата на господарката – Карън Бо Менухин
5. Есенция злост – Ашли Уивър
6. Убийство в църковния хор – Ан Сътън
7. Опасност в Алпите – Изабела Басет
8. Вкусно убийство – Кийт Фини
9. Мистерията с коледните подаръци – Си Ем Роулинс
10. Зимно убийство – Верити Брайт
11. Мистерията с наследниците – Карола Дън
12. Пиеса с жестокост – Ашли Уивър
13. Убийства в читателския клуб – Ан Сътън
14. Тяло в Гранд Хотел – Бенедикт Браун
15. Тих живот в провинцията – Тим Кинси
16. Убийство в Мълван хол – Колийн Кембридж
17. Мистерията с Монтагю Морган – Карън Б Менухин
18. Любов и убийства в Савана – Харпър Лин
19. Венециански маскарад – Ана Сийбърн Лейн
20. Тайната планина – Том Пърсивал

Февруари

21. Търсещ дух – Тим Кинси
22. Убийствата с кафезите – Карън Бо Менухин
23. Следи от отрова – Колийн Кембридж
24. Джентълмен под имела – Грейс Бъроуз
25. Опасен годеж – Ашли Уивър
26. Излишни жени – Карола Дън
27. Смърт на токчета – Елизабет Оуки
28. Омагьосаните – Кайли Фенел
29. Гримоарът на братята – Джак Мъри
30. Убийство в Кристал палас – Карола Дън
31. Венец от червени рози – Карън Бо Менухин
32. Смърт в туид – Елизабет Оуик
33. Смърт зад ъгъла – Тим Кинси
34. Убийство по покана- Колийн Кембридж
35. Убийство сред диамантите – Ан Сътън
36. Загубени сред ангелите – Алис Дънкан
37. Малори Вейл и проклятието на черепа – Мартин Хауърд
38. Малко коледно убийство – Колет Кларк
39. Шаро Холмс и ужасът на призрачния замък – Тим Колинс
40. Убийство в камбанарията – Хелена Диксън
41. Клубът на пълнолунието – Педро Маняс

Март

42. Убийство в Аштън стийпъл – Карън Бо Менухин
43. Коледа в селото – Том Кинси
44. Убийство на сцената – Колийн Кембридж
45. Полетът на ангелите – Алис Дънкан
46. Фантомът от Недърфийлд – Джема Торн
47. Липсващият диамант – Лин Морисън
48. Странни зверове – Сара Морис
49. Мистерията с мократа сватба – Си Ем Роулинг
50. Убийство сред пирамидите – Сара Росет
51. Червените букове
52. Убийствата в Белведере – Карън Бо Менухин
53. Яма – Борис Акунин
54. Снимка на убийство – Том Кинси
55. Отрова в Пембърли хол – Фран Смит
56. Призраци в Лонгбърн – Джема Торн
57. Случаят с черните лалета – Пола Хармън
58. Мъртво тяло, барон и мис Мифърд – Клаудия Стоун
59. Спасяването на Елипсис – Лори Даргелос
60. Убийства в аматьорския театър – Ан Сътън
61. Доста неудобен труп – А Г Бърнет

Април

62. Петронела Ябълкова – Сабине Щединг
63. Дванадесет светци на Коледа – Карън Бо Менухин
64. Смърт на крайбрежието – Тим Кинси
65. Тънко острие – Фран Смит
66. Призракът на Розингс – Джема Торн
67. Много странен труп – А Г Бърнет
68. Глупчовците се учат на стрелба – Том Алън Робинс
69. Проблем с крила – Педро Маняс
70. Убийствата на Св Валентин – Карън Бо Менухин
71. Гнили до дъно – Том Кинси
72. В супата – А Г Барнет
73. Призракът на булката от Пембърли – Джема Торн
74. Изстрел от нищото – Ем Болтън
75. Катализатор – Лори Билипс

Май
76. Повреда във всички системи – Марта Уелс
77. Чудовище с пипала – Педро Маняс
78. Убийства в малък Минтън – Карън Бо Менухин
79. Пожар на изложбата – Том Кинси
80. Сенките на предразсъдъците от миналото – Джема Торн
81. Убийство в испанската къща – Ем Болтън
82. Измамата – Лори Билипс
83. Случаят със смъртоносната вечеря – Ан Сътън
84. Първият случай на Мейзи Добс – Джаклин Уинспиър
85. Магически сън и гърмящи жаби – Сабине Щединг
86. Смъртта на бедния поет – Карън Бо Менухин
87. Компасът – Лори Билипс
88. Чудовището на Литълтън Удс – Том Кинси
89. Смърт на Флийт стрийт – Ана Сийбърн Лейн
90. Убийство между редовете – Ем Болтън
91. Волята на побитите камъни – А Г Барнет

Юни 2025
92. Тес от Смарагдово море – Брандън Сандерсън
93. Чудовището от библиотеката – Морган Станг
94. Шерлок Холмс и австралиеца – Бен Стивънс
95. Тигърът и короната – А Г Барнет
96. Диаболичната мис Хайд – Виола Кар
97. Лейдито се заема със случая – Елайза Кейси
98. Убийство в хармония – Лий Щраус
99. Много парижко убийство – Милисънт Бинкс
100. Среднощно парти – Педро Маняс
101. Талант за убийство – Андрю Уилсън
102. Флора Феърдю и мистерията с диамантите – Аманда Маккейб
103. Шерлок Холмс и наемния убиец – Бен Стивънс
104. Убеждаването на херцога – Одри Харисън
105. Измама с любимците – Пи Джей Фитцсимънс
106. Кръв в стаята на иконома – Бил Коул Клиет
107. Вълшебства и сода – Матю Дейвид Брозик
108. Случаят със смъртта на кучешката изложба – Катрин Коулс

Юли
109. Друг вид зло – Андрю Уилсън
110. Приказното дърво – Пиърс Пърсивал
111. Розата на Кайро – Чарлз Остър
112. Шерлох Холмс и добрия измамник – Бил Стивънс
113. Подвеждането на графа – Одри Харисън
114. Флора Феърдю и откраднатите писма – Аманда Маккейб
115. Убийство в замъка Келевън – Катрин Коулс
116. Кръвното проклятие на изумрудите – Бил Коул Клиет
117. Мисис Харисън и инцидента с козирога – Мартин Дейвис

Август
118. Сянката на Тут – Чарлз Остър
119. Шерлок Холмс и отровния огън – Бил Стивънс
120. Залавянето на благородника – Одри Харисън
121. Флора Феърдю и тайната на саркофага – Аманда Маккейб
122. Сапфири и тайни – Ела Страйк
123. Кървавото приношение на бог Бакхус – Бил Коул Клиет
124. Рецепта за убийство – Верити Брайт
125. Смърт в пустинята – Андрю Уилсън
126. Снежна коледа и пакостите на елфа – Сабине Щединг
127. Майстора и Маргарита – Михаил Булгаков

Септември
128. Убийство в Червено море – Чарлз Остър
129. Шерлок Холмс и поглъщача на души – Бен Стивънс
130. Случаят с прокълнатият пръстен – Ела Страйк
131. Кървави петна по лудите млади – Бил Коул Клиет
132. Видях го да умира – Андрю Уилсън
133. Убийство край морето – Изабела Басет
134. Убиство в хотел в Париж – Верити Брайт
135. История за убийство – Колет Кларк
136. Убийство през ваканцията – Ан Сътън
137. Шерлок Холмс и унищожителят – Бен Стивънс
138. Кръв сред морските вълни – Бил Коул Клиет
139. Убийство край шотландското езеро – Лидия Травърс
140. Убийство в класната стая – Си Ем Роулинс
141. Убийство в Холивуд – Милисънт Барнс
142. Убийство в английското село – Флис Честър
143. Убийство в Ашкомби хол – Фелисити Пен
144. Мистерията с изчезналите диаманти – Рут Бейкър

Октомври
145. Шерлок Холмс и бияча – Бен Стивънс
146. Убийство на шотландски остров – Лидия Травърс
147. Убийство в затвора – Си Ем Роулинс
148. Кръв във виното – Бил Коул Клиет
149. Златният телец – Илф и Петров
150. Убийсвата на цветната маска – Лий Щраус
151. Фалшивите следи на червената херинга – Пи Джей Фитцсимънс
152. Убийство на белите скали – Ана Сийбърн Лейн
153. Мистерията на последната обиколка – Рут Бейкър
154. Убийство в градината на имението – Фелисити Пен

Ноември
155. Шерлок Холмс и обезглавения труп – Бен Стивънс
156. Убийство в телефонна кабина – Си Ем Роулинс
157. Убийството на фалшивата дива – Амбър Крюс
158. Убийство на борда на Олимпик – Дженифър Алдерсън
159. Случаят с изнудването в Белгравия – Клара Бенсън
160. Екзекуция, херцог и мис Хюс – Клаудия Стоун
161. Арсеник и стари лъжи – Бенедикт Браун
162. Скрито в сърцето – Бет Андрюс
162. Дамски наръчник за разрешаване на убийства – Мери Мъртон
163. Шерлок Холмс и изнудвача – Бен Стивънс
164. Смърт в дистилерията – Си Ем Роулинс
165. Убийството на известния джентълмен – Амбър Крюс
166. Мистерията с изчезващата цигулка – Рут Бейкър
167. Убийство в градината на удоволствията – Катрин Гаучи
168. Убийство в Мейфеър – Клара Бенсън
169. Капитан, труп и мис Бриджис – Клаудия Стоун
170. Непрощаващото око – Бет Андрюс
171. Коледно убийство в Париж – Фелисити Пен

Декември
172. Шерлок Холмс и тъмната вдовица – Бен Стивънс
173. Убийство в шатрата – Си Ем Роулинс
174. Убийството на счетоводителя измамник – Амбър Крюс
175. Конспирация в Клиркънуел – Клара Бенсън
176. Шептящи езици – Бет Андрюс
177. Убийство в британския музей – Дженифър Алдерсън
178. Убийство в замъка – Верити Брайт
179. Убийство в конюшните с петте дъба – Би Ди Чърстън
180. Убийство на шотландски остров – Милисънт Банкс
181. Парти и половина – Джеф Кини
182. Шаро Холмс и злодеянията в Манхатън – Тим Колинс
183. Анна Кадабра и островът на домашните любимци – Педро Маняс
184. Анна Кадабра и паника в кухнята – Педро Маняс