Романът „Годината на слона“ от Браян Сукай (изд. „Персей“) е книга, с каквато досега българският читател не се е срещал – литературен шедьовър, с който той ще проникне дълбоко в арабския свят.

Разказвайки една разтърсваща история за баща и син, албанският писател Браян Сукай ни отвежда в епохата, която ще роди пророка Мохамед и исляма. С богатия си, изящен и уникален стил авторът извайва роман, който се помни дълго и е изграден върху основата на исторически факти и Корана.

Годината на слона в ислямската история е годината, в която е роден пророкът Мохамед (570 г. от н.е.). Тогава към Мека се отправя с непобедимата си армия най-страшният завоевател по онова време, решен да изравни града със земята. Но там вътре, зад стените на града, се разгаря друга, далеч по-разтърсваща битка – тази между баща и син, оплетени в мрежата на обич и противопоставяне, дълг и суеверия.

Абдулмуталиб е един от старейшините на Мека, здраво свързан с традициите. Но след раждането на десетия му син Абдулах всяка нощ е измъчван от кошмари. За да намери обяснение за тях, той е предприел пътуване далеч на север, където един монах му припомня обета, който е дал някога по време на суша: че ако открие кладенец в Мека и му се родят десет момчета, ще пожертва десетото. Кошмарите продължават да го преследват всяка нощ, години наред, защото той не намира сили да пожертва сина си. Дори напротив, превръща се в любимия му син и това води до конфликт с първородния му наследник.

Абдулах възмъжава, но истината има своя цена, а свободата – своите врагове.

Арабският полуостров е раздиран от военни и религиозни сблъсъци, когато Абраха, жестокият завоевател и цар на Химяр (Йемен), повежда многохилядната си армия с невиждани дотогава бойни слонове към Мека. Целта му е да унищожи намиращото се там древно светилище Кааба, където всяка година се стичат поклонници от всички страни, и да пренасочи поклонническия поток към величествената църква, която е построил в столицата си Сана.

Докато в пустинята ехтят стъпките на бойните слонове и въздухът натежава от предчувствие за предстоящата битка, младият Абдулах усеща, че най-големият сблъсък няма да се реши с мечове и камъни, а в сърцата на онези, които се осмеляват да погледнат отвъд догмите. А синът, който ще му се роди, ще бъде най-великият арабски религиозен и политически лидер и пророк.

„Годината на слона“ е силно въздействащ роман за сблъсъка между вярата и разума, за жертвите, които бележат историята, и за неведомите сили, които решават хода на човешкия живот. На моменти книгата те кара да настръхваш или да се просълзиш, хипнотизира те и те тласка към разсъждения върху собствения ти живот.

Карола Дън

Лейди Дейзи е онази симпатична средностатистическа младша тетка, която обаче има способността да те погледне в огромните си сини очи и да те попита Какво е най-голямото ти желание… Ъъъ, не това беше бате Лусифър Сутрeшната звезда. Тази мис Дейзи задава въпроси като И как точно го уби този полу-невинен человек и Смяташ ли, че беше дамско от твоя страна да влачиш труп по първи петли в къща, пълна с гости за градинско парти. И вярвате или не – хората вземат, че ѝ отговарят, като заедно с това ѝ дават и пълен отчет на всички съдбовни нередности и глупотевини, които са ги подтикнали да замахнат точно с този сребърен свещник с тегло 5 кила и половина в посока на черепа на иконома, или да се отпуснат с цялата си тежест на точно тая пухена възглавница, целево поставена върху лицето на някоя кисела старица с подозрително голяма банкова сметка.

И ако очакват помощ… ами, понякога я получават, но по начин, който може и да не им допадне изцяло. Защото Лейди Дейзи е удобно омъжена за главен инспектор от Скотланд ярд, който е прокълнат да бъде подиграван по коридорите от всичките си колеги заради афинитета на съпругата си да се спъва у трупове и да е първа приятелка с извършителите на активното утрупяване. Представете си как големи, мустакати, смръщени мъже с палки от стоманено дърво уплашено шептят и се кръстят по ъглите с Дейзи Далримпъл на уста, която като съвременна Кървава Мери, дето се появява и за следобеден чай, и за аутопсии с еднаква очарователна усмивка и големи, невинни, предизвикващи фалшиво доверие, сини очи.

Въпреки внушителния си обем поредицата за Дейзи успява да не стане скучна. Трупове никнат навсякъде – в красиви старинни имения, в идилични селца, пасторални крайбрежия, навред по света, където стъпи малкото пухкаво стъпалце на нашата добродушна лайкучка, която като същинска мис Марпъл си пъха вирнатото носле из чуждите работи, и ѝ го позволяват по онзи британски магически любезен начин. Чаровно, забавно, различно и интересно – Карола Дън пише наистина увлекателно, и лесно ще се превърне във вашата нова любима авторка на исторически криминалета. И не гледайте Дейзи в очите, особено ако имате някакви тъмни помисли, ще ви надуши като престояли бисквити за чай…